ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1322
София, 26.09. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 950 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на гл.юрисконсулт З. като процесуален представител на А. по з. /АЗ/ София срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд от 06.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 41/2009г.
Ответницата по касационната В. М. Д. от гр. М. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Кърджалийският окръжен съд е отменил решението на М. районен съд от 12. ХІІ.2008г. по гр.д. № 142/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от В. М. Д. срещу АЗ искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата поради съкращение от заеманата длъжност “ст.специалист” в Дирекция “Б” К. със заповед № 1189/23.ІV.2008г. е незаконно, тъй като съкращението в щата не е било извършено от компетентния орган. Изводът е обоснован с обстоятелството, че поименните разписания на длъжностите в бюрото по труда към 01.ІІ.2008г. и към 01.V.2008г. са издадени от и.д. директора му, а не са утвърдени от изпълнителния директор на АЗ, който има такива правомощия по силата на чл.5 ал.1 т.18 от УПАЗ. При това положение не е налице реално съкращение на щата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано и в касационната жалба, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно основанието, на което е извършено уволнението, без да разгледа и вземе предвид в тази връзка представеното длъжностно разписание, издадено на основание ПМС № 52/17.ІІІ.2008г. и подписано лично от изп.директор на АЗ, и не са отчетени разликата между длъжностно и поименно разписание, както и приоритета на първото, което е в противоречие със съдебната практика и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По поставения от касатора процесуалноправен въпрос, изразяващ се в непреценка на представени доказателства, който е от съществено значение за изхода на спора, е налице богата съдебна практика, в противоречие с която той е разрешен с атакуваното въззивно решение. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на същото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд от 06.ІІІ.2009г. по гр.д. № 41/2009г.
На основание чл.84 т.1 от ГПК държавна такса по касационната жалба не се дължи.
Делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: