ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
София, 29.01. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2873 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат К като процесуален представител на Л. И. П., Г. И. Х. и И. И. Х. , всички от с. Ш., общ. Кюстендил, срещу въззивното решение на К. окръжен съд от 29.ІV.2008г. по гр.д. № 122/2008г., с което е оставено в сила решението на К. РС от 26. Х.2007г. по гр.д. № 1486/2006г., с което е признато за установено на основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на И. Х. , Л. П. и Г. Х. , че наследодателят на ищцата Е към 1962г. е бил собственик при внасянето в ТКЗС на земеделски имот, представляващ овощна градина в землището на с. Ш., м. “С”, с площ 0.305 дка, на основание давностно владение през периода 1945г. – 1962г., който имот е показан с оранжев цвят на скицата към заключението на вещото лице Г. като част от п-л V имот № 2* по регулационния план на селото от 1935г., и е отменен на основание чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ нот.акт за собственост на ответниците върху имота №/2006г.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат, че въззивния съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона. Въззивният съд е излязъл извън приложното поле на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и е разгледал по същество недопустим иск. Няма спор за материално право, тъй като съдът е разгледал иск за собственост по смисъла на чл.108 от ЗС. Това е така, тъй като съдът не е изследвал собствеността на процесния имот към момента на образуването на ТКЗС, а е изследвал изобщо собствеността в периоди, некасаещи този спор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, К. окръжен съд е приел, че с решение № 69-52/05. Х.2005г. на ОСЗГ К. процесният имот е реституиран на наследниците на Г. П. М. , починал на 21.V.1975г., един от които е ищцата, в стари реални граници, без да довърши процедурата по индивидуализацията му, тъй като същият имот е възстановен с решение от 1997г. и на н-ци Д. Д. М. , които са ответниците. Това обосновава правният интерес на ищцата от иска с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Прието е, че имотът като част от имот пл. № 2* собственост на наследодателя на ответниците, е участвал в п-л V кв.28, отреден за имоти пл. № 291 и № 294 по регулационния план на с. Ш. от 1935г. при условията на чл.17 б. “ж” от ЗБНМ /отм. през 1941г./, заснет като имот 18012 по К. на възстановената собственост. По разписната книга към плана от 1935 п-л V кв.28 е записан на братя Г. П. 1934г. двамата братя си поделили имот пл. № 2* като процесният имот след това попаднал в п-л V, обработван само от наследодателя на ищците и владян от него от 1934 до 1962г., когато парцелът е изключен от регулацията по силата на ПМС 216/1962г. и внесен в ТКЗС. След това му бил предоставен за лично ползване и го обработвал до смъртта си през 1975г., като след възстановяването на собствеността имотът бил засаден от наследниците му с овощни дървета, а през 2006г. – заграбен от ответниците. Съдът е приел при тези обстоятелства и на основание чл.34 и чл.35 от ЗБНМ в К. България, действал до 1941г., респективно чл.47 от ЗБНМ, в действие от 1941 до 1949г., че регулацията от 1935г. има отчуждително действие по отношение на придадените към п-л V кв.28 части от други имоти, вкл. от имот пл. № 2* тъй като от 1945г. до изключването му от регулация процесният имот е бил владян само от Г. М. , като брат му И. М. не е имал никакви претенции, първият го е придобил по давност при условията на чл.79 ал.1 от ЗС във вр. с пар.4 от ПП на ЗС.
Съгласно чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. В подкрепа на твърдението си касаторите не са посочили и не са представили решения на ВС, респективно на ВКС, или на други съдилища, обосноваващи извод за наличие на твърдяната противоречива съдебна практика по правоприлагането при разрешаването на спорове по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. От друга страна, преценката на въззивния съд и произнасянето му за правото на собственост върху процесния имот на наследодателя на ищцата към момента на изключването му от регулация /1962г./, а не към момента на образуването на ТКЗС /1956г./, е в съответствие със заявената претенция, която не е с правно основание чл.108 от ЗС /и съдът не се е произнесъл на това основание/, със закона, включително с посочената разпоредба от ЗСПЗЗ, и с трайната практика на съдилищата. Това е така, тъй като по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ се разрешава спор за материално право към минал момент, който е моментът на обобществяването на имотите, т.е. включването им в ТКЗС, а не моментът на образуването на ТКЗС.
С оглед на изложеното се налага извод, че поставените за разглеждане в изложението въпроси не са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за касационно обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по релевирания с жалбата съществен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, за отстраняване на непоследователна или противоречива съдебна практика или на непълноти или неясноти на правните норми. В изложението на касатора не се сочи и не се съдържа обосновка за нито една от тези хипотези.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от К. окръжен съд на 29.ІV.2008г. по гр.д. № 122/2008г. въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: