ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 457
София, 08.05. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4943 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Х като процесуален представител на С. С. К. и на Д. Т. К. , действаща като законна представителка на С. С. К. и С. С. К., всички от гр. П., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 05.ІІ.2008г. по в.гр.д. № 754/2007г.
Ответницата по касационната жалба Л. С. К. е заела становище за нейната недопустимост.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд е отменил решението на П. РС от 31.VІІ.2007г. по гр.д. № 42/2006г. и вместо него е постановил друго, с което е обявил за недействително спрямо Л. К. дарението, предмет на нот.акт № 165/2004г., с което С. К. е дарил на синовете си С. и С. К. чрез тяхната майка и законна представителка Д. К. втори жилищен етаж с площ 101 кв.м, заедно с южното избено помещение с площ 11 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 1/3 ид.част от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ * кв.91 по плана на гр. П., и са присъдени разноски в тежест на ответниците.
За да уважи предявените отменителни искове, въззивният съд е приел, че с договор, предмет на нот.акт № 8/1980г., ищцата Л прехвърлила на сина си С. К. описаният по-горе имот срещу задължение на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката и съпруга й /баща на ответника/ докато са живи. С нот.акт № 165/2004г. Ст. К. дарил имота на децата си С. и С. становено е по делото, че до преди няколко години ищцата живеела в процесния имот при сина си С. без особени конфликти между нея и семейството му. От известно време тя не живее в имота, за нея се грижи другият й син, отношенията със С. твърде много се влошили и през последните няколко години той не е полагал ежедневни грижи за майка си. Ищцата е кредитор на ответника С са налице данни за неизпълнение от него на договора за издръжка и гледане, което е обусловило нейният интерес от отменителния иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД, тъй като след връщането на имота в патримониума на К. тя ще има възможност да поиска разваляне на договора с него по чл.87 ал.3 от ЗЗД /какъвто иск тя е завела, делото по който още не е приключило с влязло в сила решение/. Налице са и данни за знание на ответника Ст. К. за увреждането на кредиторката с дарението – прехвърлянето на имота на децата му е станало с цел тя да бъде лишена от възможността да претендира връщането на имота поради неизпълнение на договора за издръжка и гледане.
В касационната жалба и в изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се съдържат релевирани като съществени материалноправният въпрос за наличието в случая на хипотезата на чл.135 ал.1 от ЗЗД поради липсата на доказателства по делото към момента на сключването на договора за дарение длъжникът по договора за продажба срещу издръжка и гледане да е бил неизправна страна и да е знаел, че с дарението уврежда кредиторката си, и процесуалноправният въпрос, изразяващ се в непреценяването на възражението на ответниците и представените в тази връзка доказателства, че Л. К. е предявила иск за разваляне на договора за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, че този иск е отхвърлен и че в мотивите на това решение е прието, че К. е напуснала жилището на сина си С. след дарението – през месец януари 2006г., с което последният е поставен в невъзможност да изпълнява задълженията си по отношение на нея. Сочи се, че материалноправният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като задължителната практика по чл.135 ал.1 от ЗЗД, обективирана в ТР № 106/1964г. на ОСГК, П 1/1965г. на Пленума на ВС, ТР № 25/1969г. на ОСГК и П № 7/1973г. на Пленума на ВС, е стара.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване по релевирания съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, и по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване по релевирания съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с трайната практика на съдилищата.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, от 05.ІІ.2008г. по гр.д. № 754/2007г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметката на ВКС на РБ 117лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: