ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1710
София, 28.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. дело № 1* по описа за 2009г.
и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. Б. д. чрез юрк. Ангелова срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 29.ІV.2009г. по в.гр.д. № 266/2009г.
Ответникът по касационната жалба Л. Д. Е. от гр. Б. д. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение КОС е потвърдил решението на Дупнишкия районен съд от 11. ХІІ.2008г. по гр.д. № 411/2008г., с което са уважени предявените от Л. Е. срещу О. Б. д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца със заповед № 8/29.ІІ.2008г. от заеманата длъжност „директор на ОП „Ч” на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ е незаконно. От същата длъжност и на същото основание – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – той е бил уволнен и със заповед № 7/30. Х.2006г. Впоследствие, когато вече е бил пенсионер, след участие в конкурс и класирането му на първо място с него е възникнало ново ТПО по трудов договор № 22/27.ІV.2007г. При това положение уволнението на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ е извършено при липса на предвидените в тази разпоредба предпоставки.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд в противоречие с практиката на съдилищата не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства по отделно и в съвкупност, не е изследвал фактическата обстановка по спора, приемайки, че работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение с ищеца за втори път по чл.328 ал.1 т10 от КТ, довело до нарушаването на материалноправните норми. Изложени са и съображения за необоснованост.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за спора по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай твърденията в изложението на касатора са такива за допуснато процесуално нарушение /без да се посочи кои са непреценените писмени доказателства и доводи/ и необоснованост на извода за извършване на уволнението при липса на предвидените в чл.328 ал.1 т.10 от КТ предпоставки. Те, обаче, са основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК и може да бъдат предмет на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Не са формулирани съществените материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, за да достигне до оспорения извод за незаконност на уволнението. А касационният съд не е оправомощен служебно да извлича тези въпроси, което би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и в нарушение на правото на защита на противната страна. Ето защо в случая не е налице основната от предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, което прави невъзможна преценката и за наличието на твърдения допълнителен критерии за селекция на касационните жалби – противоречива практика на съдилищата по произненесия от въззивния съд въпрос.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 29.ІV.2009г. по гр.д. № 266/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: