Определение №341 от по гр. дело №4381/4381 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 341
 
София, 06.04. 2009г.
 
 
  
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и девета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА
                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4381 по описа за 2008г. и приема следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Пл. Велчев като процесуален представител на Е. И. К. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 14.ІІІ.2008г. по в.гр.д. № 1204/2007г.
Ответниците по касационната жалба М. на т. /МТ/ и М. на външните работи /МВнР/ и контролиращата страна Прокуратура на РБ не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакуваното решение преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВОС е оставил в сила решението на Варненския РС от 27.ІІІ.2007г. по гр.д. № 7206/2006г., с което са отхвърлени предявените от Е. К. срещу МТ и МВнР искове за присъждане по равно 1600лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди в резултат на влошено здравословно състояние на ищцата, изразяващи се в приемане на по-силни и по-скъпи лекарства след инцидента с моторен кораб “Х” на 13.ІІ.2004г., както и 7000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на преживените от нея унижения, болка, страдания, изразяващи се в кошмар, безсилие, страх, несигурност, настъпили в резулбтат на бездействието на ответниците от 2004г. насам да предприемат мерки за издирване и изясняване съдбата на сина й П. П.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не е установено наличието на незаконно бездействие на съответните длъжностни лица за предприемане на действия по издирване и изясняване съдбата на сина на ищцата, който бил член на екипажа на м/к “Х”, потънал на 13.ІІ.2004г. Корабът плавал под чужд флаг – на кралство К. , бил е собственост на чуждо юридическо лице – акционерно дружество, регистрирано през 2001г. в държавата в източнокарибския басейн С. В. и Г. , потънал е в чужди териториални води – турски. С оглед на това нито по вътрешното законодателство – КТК и Наредба за разследване на аварийните случаи в корабоплаването /отм.2005г./ и Наредба № 23/17. ХІ.2005г., в сила от 01.І.2006г., нито по международните норми, станали част от вътрешното право, в т.ч. Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море и протоколът към нея, в сила за РБ от 13.VІІ.2004г., Конвенцията на ООН по морско право, К. № 147 на МОТ относно търговското корабоплаване, М. конвенция за товарните водолинии от 1966г., Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973г. и К. за разследване на морски произшествия и инциденти на ИМО /международната морска организация/, България не е била държава, оторизирана да започне извършването на самостоятелно разследване чрез съответните органи на трагичния инцидент. Разследване е започнало по сл.д. № 34/16.ІІ.2004г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.340 ал.3 б. “б” от НК – за причинена смърт на повече от едно лице. Освен това МТ и МВнР са сътрудничили на Р Т. при осъществяваното от нея разследване – на 18.ІІ.2004г. на място е пристигнал екип на ИА “М” за действия по изясняване на случая, по искане на зам-м-р председателя на РБ са били изпратени екипи на ДА “Гражданска защита” със спасително оборудване, предприето е издирване в приюти, изолатори и затвори на територията на Т. , изисквана е информация за установяване дали са регистрирани телефонни разговори от телефонни номера на членовете на екипажа, българската държава настоявала за получаването на официални писмени отговори от разследващите турски власти и за продължаване на разследването.
В изложението от 19.V.2008г. на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване и допълнителното такова от 20.VІІІ.2008г. се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материален и процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са съображения в тази връзка, че съгласно препоръка R /95/ 5 на К. на министрите на държавите членки относно въвеждане на функциите на апелативните системи и процедури в гражданските и търговските дела жалби в триинстанционен съд трябва да се подават особено по дела, които ще са полезни с третото съдебно разглеждане по дела, които биха развили законодателството или биха допринесли за еднообразното тълкуване на закона, както и по дела, засягащи аспекти на закона от широк обществен интерес. Делото, свързано с бездействието на държавни органи и длъжностни лица в случая е от значителен обществен интерес и липсва практика в този смисъл, което е основание за произнасяне от ВКС.
При тези обстоятелства ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото, което е в съответствие със сочената от касаторката препоръка. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Това е така, защото в изложението на касаторката по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК не е посочен същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът и който, ако би бил решен по различен начин, би се отразил на крайния резултат по спора, което прави невъзможна преценката дали това произнасяне е в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е. за наличието на останалите критерии за допускане на обжалването, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, от 14.ІІІ.2008г. по гр.д. № 1204/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top