ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
София, 22.01. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2929 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение на Л. окръжен съд от 11.ІV.2008г. по гр.д. № 183/2007г. е оставено в сила решението на Т. районен съд от 11.V.2006г. по гр.д. № 604/2006г., с което е отхвърлен предявеният от П. К. С. от с. Б., област Л. , срещу Б. М. Б. от с. Ч., област Л. , иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на неузаконима едноетажна масивна сграда със застроена площ 60 кв.м и за възстановяване на предишното положение на жилищната сграда в неурегулиран поземлен имот, находящ се в м.”Ц”, с. Ч..
В. съд е приел, че страните са собственици на съседни недвижими имоти в с. Ч.. Ответникът е построил в своя имот масивна едноетажна постройка на границата с имота на ищцата без съответните строителни книжа, по отношение на която е започнала, но не е приключила, процедура по пар.184 от ЗУТ за узаконяване, а съдът в настоящия процес не е компетентен да се произнесе по този въпрос. Прието е и че по делото не е доказано от ищцата това незаконно строителство да й пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем и как точно се нарушава това й право. Тя не живее в имота си, а го ползва за земеделски нужди, няма данни, не се и твърди, да има инвестиционни намерения за бъдещо строителство в него. Ако в бъдеще такова строителство започне, тя успешно би могла да проведе производство по чл.109 от ЗС с оглед и на обстоятелството, че искът по чл.109 от ЗС не се погасява по давност. Практиката на ВКС в обратния смисъл, вкл. и ТР № 31/1984г. на ОСГК, е по-стара от 1992г., когато все още ЗУТ не е действал, и тя урежда други обществени отношения. С оглед на това предявеният иск е оценен като неоснователен.
Касационна жалба срещу така постановеното решение е подадена от адвокат С като процесуален представител на П. К. С. в предвидения в процесуалния закон преклузивен срок, поради което същата е процесуално допустима. От релевираните в изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК съображения се налага извод, че като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, обективирана в посочените и представени решения, вкл. ТР № 31/84г. на ОСГК, и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. М. Б. е заел становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че следва да допусне касационна проверка на атакуваното въззивно решение, тъй като произнасянето с него по релевирания в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съществен матери- алноправен въпрос е в противоречие с ТР № 31/1984г. на ОСГК на ВС и е решаван противоречиво от съдилищата, какъвто извод се налага от посочените и представени решения № 1803/11. ХІ.2002г. по д. № 2124/2001г. на ВКС ІV ГО, № 1291/16. ХІ.1992г. по гр.д. № 1038/1992г. на ВС ІV ГО, и № 190/05.ІV.1993г. по гр.д. № 1699/1992г. на ВС ІV ГО, обуславящо основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Л. окръжен съд, граждански състав, от 11.ІV.2008г. по гр.д. № 183/2007г.
Указва на П. К. С. в 7 дневен срок от получаването на съобщението да внесе по сметката на ВКС на РБ 40лв. държавна такса, като представи копие от вносния документ, и че в противен случай касационната жалба ще й бъде върната.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: