Определение №262 от 22.4.2010 по ч.пр. дело №204/204 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
 
№ 262
 
София, 22.04. 2010г.
 
 
 
  
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и десета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА
                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 204 по описа за 2010г. и приема следното:
 
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба на М. Ц. Н. гр. Т. вх. № 12943/13. Х.2009г. срещу протоколното определение на Старозагорския окръжен съд, постановено в с.з. на 08. Х.2009г. по в.гр.д. № 363/2009г.
Ответницата по частната жалба В. Т. А. от с. О., община К., е заела становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество –неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение Старозагорският окръжен съд на основание чл.229 ал.1 т.5 /погрешно вписана т.4/ от ГПК е спрял производството по делото, образувано по въззивната жалба на В. Т. А. срещу решението на РС К. от 13.V.2009г. по гр.д. № 1469/2008г., с което тя е осъдена да заплати на М. Ц. Н. 20000лв., получени без основание, ведно със законната лихва, до приключване на прокурорска преписка № 398/2009г. по описа на РП Т.
Определението е правилно.
Посочената прокурорска преписка, която, видно от П. на прокурор в АП В. Т. от 17.ІХ.2009г., е висяща, е образувана въз основа на тъжба на В. Т. А. , в която същата твърди, че ищецът по настоящото дело при сключването на 15.VІ.2006г. между него като купувач и брат й С. А. като продавач /който бил упълномощен от съсобствениците, вкл. Апостолова/ договор за продажба на дървесина, добита от собствената на н-ци А. Т. , в т.ч. А. , гора въвел в заблуждение продавача, че вписаната в договора продажна цена 1000лв., а не действително уговорената 21000лв., е с цел да се спестят от негова страна дължими такси и разноски, заявявайки, че ще преведе и превел по банкова сметка на А. 21000лв., за връщането на която сума е разглеждания по настоящото дело иск. Договорът за покупко-продажба на дървесина № 1563/15.V.2006г. е сключен от С. Т. А. като продавач, без в него да е отразено, че той действа и като пълномощник на останалите наследници на А. Т. , вкл. А. , като в производството по настоящото дело последната е релевирала възражение по предявения срещу нея иск, че договорът е сключен и от нейно име.
При тези обстоятелства правилно въззивният съд е приел, че са налице в случая предвидените в чл.229 ал.1 т.5 от ГПК предпоставки за спирането на производството по предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. Това е така, тъй като изходът на гражданския спор, предмет на настоящото дело, ще зависи от установяването във висящото производство по прокурорската преписка на твърдяното престъпно обстоятелство. Без значение за този извод е наличието или не на висящо досъдебно производство, по което ищецът да привлечен в качеството на обвиняем – в чл.229 ал.1 т.5 от ГПК не се съдържа такава предпоставка за спиране. Ето защо атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение на Старозагорския окръжен съд, ГО, постановено в с.з. на 08. Х.2009г. по в.гр.д. № 363/2009г., с което въззивното производство е спряно.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top