ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1266
София, 11.09. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 5029 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат П като процесуален представител на “В” ЕООД София и на адвокат Ш като процесуален представител на “С” АД к.к. Слбънчев б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 24.VІІ.2008г. по в.гр.д. № 826/2007г.
Ответникът по касационните жалби Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд е отменил решението на Несебърския РС от 23.VІІ.2007г. по гр.д. № 597/2006г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от “В” ЕООД срещу Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, при участието на “С” АД като трето лице – помагач на ищеца, ревандикационен иск относно УПИ * в кв.64 по плана на к.к. “С” – изток” с площ 22698 кв.м при граници: улица и край на регулацията.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил по делото правоприемство между ТК “Б” С. б. , за нуждите на което по разпореждане на Бюрото на МС от 1973г. са предоставени 2150 дка след изключването им от ДГФ, и регистрираната през 1990г. по Указ № 5*“С”, тъй като в акта за образуването на държавната фирма е посочено, че тя се образува на основата на част от съществуващото ТК “Б” Сл.б. и че поема съответна част от активите и пасивите му, без те да са конкретизирани, а и в съдебното решение за вписване прекратяването на ТК “Б” не е посочено, че новообразуваната фирма е неин универсален правоприемник. Не е доказано по категоричен начин, че земята с площ 2150 дка е била включена в капитала на дружеството – праводател на ищеца със заповед № 256/21. Х.1996г. Към момента на вписването на ДФ с решение от 23.ІV.1990г. процесният имот не е бил включен като нейн ДМА. Той не е бил включен в капитала и на възникналото чрез преобразуване на ДФ чрез сливане на 13 ООД с държавно имущество ЕАД, нито в капитала на сливащите се дружества. За увеличението на капитала на “С” ЕАД със заповед № 256/1996г. на председателя на Комитета по туризъм в изпълнение на ПМС № 179/1991г. и чрез включването на правото на собственост и върху земята няма данни коя точно земя се има предвид поради липса на индивидуализация с площ, местонахождение и граници. С оглед на това не се установява, че именно имотът с площ 2150 дка е включен в капитала на дружеството. Такъв извод не се налага и с оглед на обстоятелството, че капиталът е увеличен с неколкократно по-малка стойност в сравнение с оценката на земята и подобренията, а по силата на чл.8 от Наредбата за оценка на имуществото на държавните и общински предприятия новата стойност се отразява в капитала, като за преобразуваните държавни предприятия чл.72 от ТЗ, позволяващ стойността на увеличението на капитала при апортна вноска да бъде по-ниска в сравнение с оценката на непаричната вноска, не се прилага. Прието е, че процесният имот с площ 22698 кв.м и не би могъл да се включи в капитала на “С” ЕАД, тъй като към момента на издаването на заповед № 256/1996г. е представлявал публична държавна собственост. Естественото състояние на имота е блато, като част от него с площ 6028 кв.м е корито на река ”Х”. За този извод съдът се е позовал на разпоредби на чл.1 и чл.2 от Закона за водите /отм./, на чл.2 и чл.7 от ЗДС, на чл.17 ал.1 от Конституцията от 1971г. с оглед тълкуването на понятията държавна /общонародна/ собственост по смисъла на чл.1 от ЗВ /отм./ и публична държавна собственост по смисъла на чл.2 т.4 от ЗДС.
В изложението на “В” ЕООД по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че не е налице практика на ВКС по граждански дела с подобен предмет – по приложението на чл.18 ал.1 от КРБ относно обектите изключителна държавна собственост във връзка и със задължителното тълкуване, дадено от КС на РБ по к.д. № 5/2000г., и на легалната дефиниция на крайбрежна плажна ивица по пар.2а от ЗДС. По част от спорния предмет – дали земята по АДС № 2600/18.VІІ.1995г. в размер на 2150 дка, част от които е процесния имот, е включена в капитала на “С” АД – е налице противоречие на въззивното решение с трайната практика на ВАС, обективирана в 45 броя решения на състави на ВАС. Специфичното за случая е, че друг представител на държавата – областният управител на Област Бургас – е застъпвал тезата, че земята е включена в капитала на дружеството, при което съдебната практика следва да отговори на въпроса дали държавата чрез различни свои представители може да застъпва диаметрално противоположни тези. Не за пренебрегване е и факта, че тази земя заедно с построените върху нея обекти е била предмет на редица приватизационни сделки, реализирани от самата държава чрез други нейни органи. Разрешаването на спора ще има изключително важно значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, отговаряйки на въпроса каква е границата на две еднакво гарантирани от Конституцията права – на изключителна държавна собственост и на частна собственост.
В изложението на третото лице – помагач “С” АД като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд по съществения материалноправен въпрос за правото на собственост върху земята вследствие включването й в капитала на ЕАД –преминало ли е правото на собственост от една държавна фирма в капитала на ТД след преобразуването на същата. Този въпрос има отношение и към процеса на приватизация и реституция и е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което се представя решение на ВКС по т.д. № 114/2008г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен за спора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и решаването на който по различен начин би довело до различно решение по спора.
С представените от “В” ЕООД 45 решения на състави на ВАС не се обосновава извод за съществуваща противоречива практика на съдилищата по материалноправния въпрос включена ли е процесната земя в капитала на праводателя на това дружество “С” АД. Противоречива по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК е съдебната практика, когато процесуалноправни или материалноправни въпроси са разрешени различно по дела с еднакъв или сходен спорен предмет. Такова сходство не съществува между предметите на граждански и административни дела. Ето защо касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
Материалноправните въпроси по приложението на чл.18 ал.1 от КРБ и на пар.2а от ДР на ЗДС са съществени по принцип, но не и в случая. Това е така с оглед на обстоятелството, че дори касационно обжалване да бъде допуснато по тях, то не би довело до промяна на крайния резултат по спора. Тези въпроси са част от разрешените от въззивния съд такива, които сами по себе си са решаващи за изхода на делото, но част от тях не са възведени като основание за допускане на касационно обжалване /изводът за неустановено правоприемство между ТК “Б” и ДФ “С”, респективно “С” АД/, а по възведения “включена ли е процесната земя в капитала на “С” АД” не са налице твърдените предвидени в закона предпоставки за това, както вече бе посочено.
Не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по касационната жалба на “С” АД. Дружеството – касатор не е успяло да формулира съществен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а това прави невъзможна преценката дали той е разрешен в нарушение на критериите за допускане на касационен контрол по чл.280 ал.1 от ГПК. Не е такъв въпрос преминало ли е правото на собственост от една държавна фирма в капитала на търговско дружество вследствие преобразуването на същата. Отговорът на този въпрос очевидно би бил положителен, но при наличието на предвидени в закона предпоставки за това, каквито в разглеждания случай въззивният съд е приел, че не са установени. А касаторът не е посочил кои са процесуалноправните и/или материалноправните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие със закона и практиката, обусловило неправилният според него извод в тази насока. Следва да се отбележи в тази връзка и че с представеното решение по гр.д. № 114/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, не се обосновава противоречива практика, тъй като по него е разрешен спор за сключване на окончателен договор между “С” АД и трето лице относно различен от процесния имот. Освен това, тъй като касаторът е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване само един от решаващите изводи на въззивния съд, в случая следва да се имат предвид и вече изложените в предишния абзац съображения за недопускане на такова.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, постановено на 24.VІІ.2008г. по гр.д. № 826/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: