Р Е Ш Е Н И Е
№ 322
София, 09.04. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 656 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218и ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К като процесуален представител на А. А. Б. от гр. П. срещу въззивното решение Пазарджишкия окръжен съд от 22.V.2007г. по гр.д. № 220/2007г. В касационната жалба са изложени съображения за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че исковата молба е покана за плащане на издръжка. Не е взето предвид в тази връзка и че касаторът е заявил при първото разглеждане на делото пред Паз. ОС, че ще плаща издръжка, но ищците са отказали това. Твърди се, че искът е недопустим, тъй като е предявен след предвидения в чл.227 ал.3 от ЗЗД едногодишен срок. Не е съобразено, че по делото не са представени доказателства за здравослосвното състояние на ищците, за да се направи извод от каква издръжка те се нуждаят. Липсват и мотиви защо дарението следва да се отмени за 8/10 ид.части. Иска се отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявения иск.
Ответниците по касационната жалба А. Б. , Ф. Б. и Е. Б. са заели становище за нейната неоснователност.
Ответникът И. Х. Б. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, . но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Пазарджишкият окръжен съд след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане е отменил решението на П. РС от 21.VІ.2004г. по гр.д. № 396/2003г. в отхвърлителната му част по иска за отмяна на дарение до 8/10 ид.части и вместо него е постановил друго, с което е отменил до размер на 8/10 ид.части дарението, предмет на нот.акт № 791/1975г., извършено от А. Б. и А. Б. , последният починал по време на процеса и заместен от съпругата си А. , синовете си А. и И. и дъщерите си Ф. и Е. , в полза на А. и И. Б. , на трети етаж, представляващ самостоятелно жилище на 80 кв.м от масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХІІІ-2630 кв.149 по действащия ПУП на гр. П..
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 791/1975г. А. и А. Б. дарили на синовете си А. и М. /сега И. / процесният имот. Дарителите живели в едно домакинство до смъртта на А. на 21. Х.2004г. За периода от предявяването на иска на 12. ХІ.2003г. до смъртта на А. на двамата са били необходими средномесечно около 180лв. предвид възрастта и здравословното им състояние, видно от заключение на съдебно-икономическа експертиза, а през този период размерът на пенсиите им е бил съответно 58лв. и 55лв. След смъртта на съпруга й на А. са необходими около 137лв. месечно за посрещане на нуждите й.
При тези обстоятелства е направен извод, че е била налице нужда на дарителите от издръжка, каквато е продължила да съществува за А. и след смъртта на съпруга й. Ответниците отказват да дават такава, въпреки че исковата молба представлява покана за това. Единственото им възражение е, че не разполагат с достатъчно парични средства, което обаче не ги освобождава от задължението да я дават. С оглед на това дарението следва да бъде отменено за частта, относно която делото е върнато от ВКС за ново разглеждане – 8/10 ид.части По отношение на 2/10 ид.части производството е прекратено от ВКС поради сливане на качествата ищец и ответник на А. и И. след смъртта на ищеца и техен наследодател А.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е правилно.
В пълно съответствие със закона и с трайната съдебна практика въззивният съд е приел, че исковата молба представлява и отправена до ответниците покана за плащане на необходимата им издръжка за осигуряване на екзистенц минимума за преживяване. Несъмнено установено е по делото, че такава на ищците е била необходима с оглед възрастта, здравословното им състояние – и двамата са страдали от инсулинозависим диабет /виж медицински удостоверения на л.8 от първоинстанционното дело/ и размерите на месечните им доходи от пенсии, които общо са по-малко от определения с помощта на вещо лице екзистенц минимум, както несъмнено установено е и че ответниците не са давали издръжка след завеждането на делото. За това не е било необходимо постигане на споразумение помежду им, каквото в с.з. на 14.ІV.2005г. А. А. е предложил, а и не почива на данните по делото ищците да са отказали получаването на такава.
Не следва да се разглежда възражението на касатора за недопустимост на предявения иск поради предявяването му след изтичането на едногодишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.227 ал.3 от ЗЗД. Това възражение е направено за първи път с касационната жалба, а не до максимално възможният момент -приключване на устните състезания пред въззивния съд. С оглед на това въззивният съд не е следвало да съобразява изводите си с този срок, който е давностен и не се прилага служебно. За пълнота, обаче, следва да се отбележи, че издръжка може да бъде поискана винаги при нужда. При всяко поискване на издръжка и отказ да се дава такава възниква основание за отменяване на дарението независимо от това, колко време е изтекло от извършване на дарението, от предшествуващи откази и независимо дали е правено друго такова искане. Затова едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка.
Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви защо е прието, че дарението следва да бъде отменено до 8/10 ид.части. В тази връзка въззивният съд се е позовал на мотивите на ВКС на РБ в решението му по гр.д. № 766/2005г., в което е съобразено сливането на качествата ищец и ответник на А. и И. след смъртта на ищеца А. Б. , чийто наследници по закон на общо 2/10 ид.части са те.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, постановено на 22.V.2007г. по гр.д. № 220/2007г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: