ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155
София, 23.02. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4996 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Г. П. от кв. Казичене София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 10.ІV.2008г. по в.гр.д. № 566/2007г. в частите му относно вината за разстройството на брака и предоставяне ползването на семейното жилище.
Ответницата по касационната жалба Г. М. М. – П. от София е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение СГС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СРС от 15.V.2007г. по гр.д. № 1732/2006г. в частта относно ползването на семейното жилище и вместо него е постановил друго, с което е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в кв. Казичене, София, ул.”А” № 12, представляващо втори етаж от къщата, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, собственост на трето лице, на Г. М. М. за срок до навършване пълнолетие на детето Г. А. П. , родено на 23. Х.1993г., като е постановено ползването на жилището да се прекрати и преди изтичането на този срок, ако М. сключи нов брак. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното в частта, с която е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните има съпругът.
За да постанови решението относно вината за разстройството на брака, въззивният съд е приел, че тя е на съпруга с оглед установените по делото допуснати от него брачни провинения – упражнявал физическо насилие над съпругата си и по този начин я принуждавал неколкократно да напуска семейното жилище, не полагал необходимите грижи за нея и детето им и за издръжката на семейството, след фактическата раздяла напълно се дезинтересирал от съпругата и брака си. За този извод на преценка съобразно чл.136 от ГПК /отм./ са подложени показанията на свидетелите Н, М. и П. Не са доказани обстоятелства от поведението на съпругата – ответница, ангажиращи нейната вина за разстройството на брака, а и ищецът не е навел нейни брачни провинения. Единствените негови доводи в тази насока, изразяващи се в отказ за преодоляване на различията между двамата и за полагане на грижи за съхраняване на семейството, са приети за недоказани. Не е несъвместимо със съпружеските й задължения напускането на семейното жилище, тъй като това не е било доброволно нейно действие.
По отношение ползването на семейното жилище въззивният съд е оценил като неоснователно възражението на ищеца, че ответницата няма основание за такава претенция, тъй като е напуснала жилището още през 2002г. и не се е връщала в него. Прието е, че ответницата е с незадоволена жилищна нужда. Взето е предвид в тази връзка, че семейното жилище не е напуснато от нея доброволно, а поради виновното поведение на ищеца. Първоначално тя живеела в жилище на свободен наем, а от 2005г. е записана в жилището, в което е настанена майка й, състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения, което обитават заедно с детето Г. при условията на самосгъстяване. Отписването на ответницата от жилището на бул.”В” през 2005г. не е направено с цел да бъде използвано в бъдещ съдебен процес, а и това жилище е собственост на нейния баща.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, относно допускането на касационното обжалване се сочи, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС и че правилното му решаване е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът и след дадените му от въззивния съд с определение от 19.V.2008г. изрични указания не е формулирал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито е посочил и представил решения на ВКС, на които произнасянето от въззивния съд противоречи, нито е обосновал твърдението си, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. В останалата част от касационната жалба се сочат допуснати от въззивния съд необоснованост, процесуални нарушения, изразяващи се в непреценяване на достоверността и доказателствената сила на свидетелските показания поотделно и в съвкупност с всички събрани по делото доказателства и в неизследване на твърдението на касатора, че ответницата има задоволена жилищна нужда, тъй като тя и понастоящем обитавала жилището на баща си на бул.”В” в София.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то е допустимо само при наличието на предвидените в посочената разпоредба предпоставки. В разглеждания случай непосочването на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е пречка за преценка за наличие на такива. А с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не е компетентен служебно да извлича тези въпроси, тъй като по силата на чл.6 от ГПК обемът на дължимата защита се определя от страните и съдът се произнася само в неговите предели. Обратното би представлявало и нарушение на правото на защита на противната страна.
Освен това, релевираните в касационната жалба твърдения за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания по чл.281 от ГПК, но не и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения се налага извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, Б. отделение, І-ви въззивен състав, от 10.ІV.2008г. по гр.д. № 566/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: