Р Е Ш Е Н И Е
№ 337
София, 28.04. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 950 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на гл. юрисконсулт З. като процесуален представител на А. по з. /АЗ/ срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд от 20.ІІ.2009г. по гр.д № 41/2009г., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 1* от 26.ІХ.2009г. по процесуалноправния въпрос, изразяващ се в непреценка на представени доказателства.
По поставения от касатора процесуалноправен въпрос ВКС на РБ, състав на ІV ГО, на основание чл.291 от ГПК намира, че той е разрешен неправилно с атакуваното въззивно решение. Многобройна и трайна е съдебната практика, според която при произнасянето си по заявения спор съдът е длъжен да подложи на преценка всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност. Това разрешение е в съответствие с процесуалния закон и настоящият състав не намира основание тази практика да бъде изоставяна.
Касационната жалба на АЗ съдържа оплаквания за съществени процесуални нарушения и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Изложени са съображения за неподлагане на преценка от въззивния съд на представените длъжностни разписания, утвърдени от надлежния орган – изпълнителния директор на АЗ, които само са основание за съкращение, основавайки изводите си единствено на поименните разписания, както и “неакцептирането” на свидетелските показания на св. В относно обстоятелството защо не е извършен подбор. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
Ответницата по касационната жалба В. М. Д. от с. А., област Кърджали, е заела становище за нейната неоснователност.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, като провери атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че тя е основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Кърджалийският окръжен съд е отменил решението на Момчилградския районен съд от 12. ХІІ.2008г. по гр.д. № 142/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от В. М. Д. срещу АЗ искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата поради съкращение от заеманата длъжност “ст.специалист” в Дирекция “Б” К. със заповед № 1189/23.ІV.2008г. е незаконно, тъй като съкращението в щата не е било извършено от компетентния орган. Изводът е обоснован с обстоятелството, че поименните разписания на длъжностите в бюрото по труда към 01.ІІ.2008г. и към 01.V.2008г. са издадени от и.д. директора му, а не са утвърдени от изпълнителния директор на АЗ, който има такива правомощия по силата на чл.5 ал.1 т.18 от УПАЗ. Този извод съдът е направил без да подложи на преценка представените извадки от длъжностни разписания на АЗ, в сила от 12. ХІ.2007г. и от 01.ІV.2008г., издадени и утвърдени от директора на АЗ, които не са оспорени и опровергани в настоящото производство. От тях е видно, че до 01.ІV.2008г. в ДБ К. са били предвидени четири щата за длъжността „гл.експерт” и по един щат за „старши експерт”, „младши експерт” и „старши специалист”, последната заемана от ищцата, както и че след тази дата са останали четирите щата за „гл.специалист” и щатовете за „ст.експерт” и „мл.експерт”, като длъжността на ищцата е премахната. Съдът не е взел предвид, че поименните разписания са изготвени в пълно съответствие с длъжностното разписание, че именно в длъжностното разписание се предвиждат длъжностите и щатните бройки, както и че поименното разписание отразява само фактическата заетост на длъжностите от конкретни лица, поради което то е без значение за възникването на основанието за уволнение “съкращение в щата”. По този начин съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, обусловило и неправилно приложение на материалния. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и спорът да бъде разгледан по същество /тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия/ с произнасяне и по останалите релевирани от ищцата доводи за незаконност на уволнението – невръчване на предизвестие, неспазване на срока на предизвестието, липса на съкращение в щата, тъй като трудовите функции, включени в заеманата от ищцата длъжност, продължават да се осъществяват от друг служител, назначаване непосредствено преди уволнението на друго лице на длъжността „ст.специалист”, които въззивният съд не е разгледал.
Доводите са неоснователни. Невръчването на предизвестие и неспазване на срока на предизвестие не правят уволнението незаконно. Това е така с оглед предвидената в чл.220 от КТ възможност за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, в какъвто смисъл е и трайната практика на съдилищата.
По изложените вече съображения налице е и валидно извършено от оправомощения орган – изпълнителния директор на АЗ /чл.5 ал.1 т.18 от Устройствения правилник на АЗ/ – съкращение на щата на ищцата. Не налага друг извод обстоятелството, че включената в него трудова функция е възложена да се изпълнява от лице на длъжност „гл.експерт” – такова съвместяване на трудови функции е една от целите на съкращението.
На последно място, не се установява от данните по делото още преди уволнението на ищцата да е било назначено друго лице на заеманата от нея длъжност „ст.специалист”. Такъв извод не се налага от установеното от показанията на св. В, че лице, назначено по програма „С”, помага при изпълнение на тези функции. Това е така, тъй като това лице не е заемало длъжност по щатното разписание на БТ К.
Не следва да се разглеждат оплакванията на касатора за невземането предвид на показанията на св. В във връзка с неизвършването на подбор – такъв довод за незаконност на уволнението ищцата не е въвела в настоящото производство.
Изложените съображения налагат извод, че уволнението на ищцата със заповед № 1189/23.ІV.2008г. е законно, извършено при съобразяването на предвидените в КТ разпоредби. Ето защо предявеният иск за отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед този извод и обусловеният им характер като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Кърджалийския окръжен съд № 19 от 06.ІІІ.2009г. по гр.д. № 41/2009г. и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. Д. от с. А., област Кърджали, срещу А. ПО АЗЕТОСТТА София искове с пправно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението й със заповед № 1189/23.ІV.2008г., за възстановяването й на длъжността “старши специалист” при Бюрото по труда К. и за присъждане на 2376.60лв. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от 13.VІ.2008г. до окончателното им изплащане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: