ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
София, 22.01. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 3403 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на Б. Ж. М. от София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 12.V.2008г. по гр.д. № 4310/2004г., с което е отменено решението на Софийския РС от 27.VІ.2004г. по гр.д. № 637/1993г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от М. срещу С. И. Д. от София, С. община и. чрез министъра на РРБ искове с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ и ищецът е осъден да заплати на ответницата 8. разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси по отношение на преклузивния срок по чл.7 от ЗВСОНИ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочени и представени решения. Изложени са съображения в тази връзка, че конкретизирането на нарушенията на нормативните актове като основания за нищожност на сделките не са нови основания на иска, които следва да се въвеждат по реда на чл.116 от ГПК /отм./, а касаят редовността на исковата молба по смисъла на чл.98 ал.1 б. “г” от ГПК /отм./, за която съдът следи служебно. Поради това и на основание чл.100 ал.4 от ГПК /отм./ е ирелевантен моментът на уточняване от ищеца на твърдените още в исковата молба нарушения на нормативни актове. Въззивната инстанция е следвало да предприеме действия по отстраняването на нередовността на исковата молба, ако счита, че в нея не е било конкретизирано основанието, а не да оставя без разглеждане искът на това основание. Отказът на съда да разгледа по същество искът по въведеното нарушение на разпоредбата на чл.15 от НПЖДЖФ /отм./ при сключването на договора за продажба представлява отказ от правосъдие и е нарушение на разпоредбата на чл.2 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, Софийският градски съд е приел, че сключеният на 15.VІІ.1969г. договор за продажба на ответницата на процесния имот не е в противоречие с нормата на чл.5 от ЗНО /отм./, регламентираща правото на жилище според броя на членовете на семейството на същата, както и с разпоредбите на чл.6 ал.1 от НПЖДЖФ /отм., в редакцията й по ДВ бр.6/1967г./, респективно чл.13 ал.2 от ЗНО /отм./, предвиждащи като условие за закупуване на жилище от държавата купувачите да са негови наематели, с оглед на което договорът е валиден, породил е желаните с него от страните правни последици, което обуславя извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.7 от ЗВСВОНИ. Приел е, че само тези две основания за нищожност на договора ищецът е релевирал в исковата си молба в преклузивния едногодишен срок по чл.7. Направеното оспорване на договора за продажба от 15.VІІ.1969г. и на заповедта за продажбата по реда на чл.154 от ГПК /отм./ в с.з. на 09. ХІ.1993г. не следва да се разглежда, тъй като това по същество представлява въвеждане на нов порок зяа нищожност, заобикаляйки по този начин едногодишния преклузивен срок по посочената разпоредба, който е бил изтекъл.
Съгласно чл.280 ал.1 т.2 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /незадължителната/ или на съдилищата.
При тези обстоятелства Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че следва да допусне касационна проверка на атакуваното въззивно решение. С него въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно, че не следва да разглежда релевираните в с.з. на 09. ХІ.1993г. нови основания за нищожност на договора за продажба на процесния имот от държавния жилищен фонд, тъй като те са заявени след предвидения в чл.7 от ЗВСОНИ едногодишен преклузивен срок. С касационната жалба е заявено като основание за допускане на касационното обжалване, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, което представлява основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийския градски съд, ВК, ІІ “Б” отделение, на 12.V.2008г. по гр.д. № 4310/2004г. въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в открито съдебно заседание.
Държавна такса по касационната жалба не се дължи по силата на чл.7 ал.1 изр.последно от ЗВСОНИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: