ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 294
София, 27.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3930 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на М. А. И. от гр. Ч. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 21.VІІ.2008г. по в.гр.д. № 1120/2007г.
Ответниците по касационната жалба В. С. Б. и С. И. М. , и двамата от гр. С., не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд по въззивна жалба само на ищцата е оставил в сила решението на Смолянския ОС от 26. Х.2007г. по гр.д. № 169/2006г. в отхвърлителните му части по предявените от М. И. срещу В. Б. искове с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС за сумата 50000лв., представляващи обезщетение за получените само от ответника добиви от съсобствения с ищцата имот, както и недопускането й до имота, и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 17500лв. мораторна лихва, както и срещу С. М. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата над 4831.58лв. до пълния предявен размер 5675лв., представляващи обезщетение за получен наем през периода 2001г. – 2004г., с която сума ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищцата като съсобственик на УПИ в гр. Ч. и на построената в него триетажна жилищна сграда, и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 1909.04лв. до пълния предявен размер 2500лв., представляващи мораторна лихва.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че процесният имот е съсобствен по наследство от Ст. Б. между ищцата и ответника Б при квоти съответно 2/3 и 1/3 ид.части, а ответницата е бивша съпруга на наследодателя /с прекратен чрез развод брак след смъртта на последния/. По делото не е доказано през процесния период Б. и като едноличен търговец да е отдавал под наем процесния имот и така да е реализирал доходи от него, съответната част от които се дължат на ищцата.становено е, че през периода 2001г. – 2004г. имотът е отдаван под наем от ответницата М, срещу което тя получила доход в размер на 7247.37лв., 2/3 от който /в размер на присъдената сума/ тя дължи на ищцата. Прието е и че не е доказано твърдението на ищцата имотът да е отдаван под наем целогодишно, да са били заети 29 бр. легла и при дневен наем в размер на 5лв.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, изразяващ се в необсъждане на всички представени по делото доказатества съобразно изискванията на разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, което е в противоречие с практиката на състави на ВКС на РБ, обективирана в посочени и представени решения, и от значение за точното прилагане на закона. Твърди се, че са преценени избирателно събрани доказателства, като изобщо не са съобразени показанията на свидетелите Д, удостоверение за актуално състояние, изявленията на ответницата, че е ползвала целият имот, доводите на ищцата и събраните доказателства, че ответникът в качеството си на едноличен търговец е получавал граждански плодове от имота.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, като не е подложил на преценка всички събрани пред него и пред първата инстанция доказателства съобразно изискванията на чл.188 от ГПК /отм./, което е в противоречие с приетото в представените решения на ВКС. Следователно налице е противоречива практика на съдилищата по посочения въпрос, което обуславя соченото основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, от 21.VІІ.2008г. по гр.д. № 1120/2007г.
УКАЗВА на М. А. И. от гр. Ч. в седмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС на РБ 1378лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След внасянето на държавната такса делото на се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: