ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1365
София, 02.10. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 985 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на “В” О. с. Р., приподписана от адвокат Ч, срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 19.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 1147/2008г.
Ответникът по касационната жалба П. А. К. от с. Р. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Великотърновският ОС е оставил в сила решението на ВТРС от 11.VІІ.2008г. по гр.д. № 2651/2007г. и допълнителното решение от 10.ІХ.2008г., с които е прието за установено по отношение на “В” О. , че П. К. през периода 07.ІІІ.2006г. – 27. Х.2007г. е работил в дружеството като пазач по трудово правоотношение на пълно работно време, и дружеството е осъдено да му заплати 2321.98лв. незаплатено трудово възнаграждение за периода 01. ХІ.2004г. – 28. Х.2007г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, 207.22лв. – мораторна лихва, 250лв. обезщетение по чл.222 от КТ, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, и 336.24лв. обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползвани платени годишни отпуски за 2005г., 2006г. и 2007г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно и точно е установил фактическата обстановка, резонно е квалифицирал и уважил исковете, позовавайки се на заключение на икономическа експертиза. Крайните изводи кореспондират с материалния закон и утвърдената съдебна практика.
В изложението на касатора – ответник по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въпросът /неизрично формулиран/ относно наложеното дисциплинарно наказание е разрешен в противоречие със закона и с практиката на съдилищата.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд при произнасянето си не е взел предвид представените по делото доказателства за извършени авансови плащания на трудово възнаграждение на ищеца през периода януари – септември 2007г. за обща сума 1050лв. и за ползване от К. на платения му отпуск за 2005г., което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По релевирания процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с многобройната и константна практика на съдилищата. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 19.ІІ.2009г. по гр.д. № 1147/2008г.
УКАЗВА на “В” О. с. Р. в едноседмичен срок да внесе 25лв. държавна такса по сметката на ВКС на РБ, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: