ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
София, 04.02. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА гр. дело № 1483 по описа за 2009г.
и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на Е. В. К. и В. Х. К. лично и като законни представители на Х. В. К. и Г. В. К., всички от София, срещу въззивното решение на Софийския градскисъд от 27.ІV.2009г. по в.гр.д. № 117/2008г.
Ответникът по касационната жалба К. В. Б. от гр. П. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС след връщането на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е оставил в сила решението на СРС от 11.VІ.2004г. по гр.д. № 20717/2003г. в частта, с която са обявени за недействителни по отношение на К. В. Б. на основание чл.135 от ЗЗД договор, обективиран в нот.акт № 182/29. ХІІ.2000г., с който Е. К. е дарила на съпруга си В. К. апартамент № 1, находящ се в София, и договор, обективиран в нот.акт № 29/26.ІІІ.2002г., с който Е. К. и В. К. са дарили на децата си Х. К. и Г. К. апартамент № 3, находящ се в София.
За да постанови атакуваното въззивно решение СГС е взел предвид съобразно чл.188 ал.3 от ГПК /отм./, че с влязло в сила на 18.І.2008г. и на 18.VІ.2008г. решение № 340/20. ХІІ.2006г. по гр.д. № 198/2005г. на Пловд. ОС е установено между Б, че издадените на 13.ІХ.2000г. от К. в полза на Б. три записа на заповед за по 91500 германски марки с падежи 15.І.2000г., 15.ІІ.2000г. и 15.ІІІ.2000г. са нищожни. С оглед на това с влязло в сила на 09.09.2008г. постановление от 25.VІІ.2008г. по изп.д. № 8201/2003г. на СИС при ПРС е прекратено изпълнителното производство по издаден изпълнителен лист по трите записа на заповед и са вдигнати наложените запори и възбрани върху имущество на длъжниците К. и “Х” ЕООД – върху ? ид.част от дворно място в София, върху апартамент № 3 в София, външен гараж № 2 и апартамент “А” в София. К. е издала в полза на Б. и запис на заповед от 08.ІХ.2000г. за сумата 25000 щ.д. с падеж 11. ХІІ.2000г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 4066/2004г., по което няма доказателства за плащане изцяло или частично. При това положение въпреки нищожността на посочените три записа на заповед от 13.ІХ.2000г. ищецът е запазил качеството си на кредитор по отношение на К. , имуществените интереси на който с безвъзмездните разпоредителни действия на последната по нотариалните актове № 182/2000г. и № 29/2002г. са увредени. Ето защо в имуществената му сфера следва да се върнат и двата дарени имота, тъй като не е установено цената на единия от тях да е достатъчна за погасяване на вземането му. Не е опровергана и презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД за знанието на К. за увреждането на кредитора.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три решения на негови състави, че след прогласяване нищожност на правна сделка отпадат и обезпеченията, дадени на кредитора по нея, и че искът по чл.135 от ЗЗД може да бъде предявен само от кредитор, което качество той следва да притежава до приключване на делото във всички инстанции. Твърди се и наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по процесуалноправния въпрос, макар и не изрично формулиран, за основаване на изводите на въззивния съд на запис на заповед от 08.ІХ.2000г., който /и задължението по него/ не е посочен в исковата молба, не е въведен чрез изменение на иска, което е и недопустимо, тъй като е представен едва пред втората инстанция, и поради това е неотносим към спора.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване по релевирания процесуалноправен въпрос. Този въпрос е от съществено значение за изхода на спора по делото, а по него на настоящия състав не е известно наличието на съдебна практика.
По останалите релевирани два въпроса въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с разрешението им по представените решения на състави на ВКС на РБ: № 1302/12. ХІ.2008г. по гр.д. № 5625/2007г. V ГО – според което искът по чл.135 от ЗЗД може да бъде предявен само от кредитор, което качество ищецът следва да притежава до приключване на процеса във всички съдебни инстанции; № 1046/02. ХІІ.2008г. по гр.д. № 231/2008г. ІІІ ГО – според което правото по чл.135 от ЗЗД е вид обезпечение спрямо длъжниците; № 111/19.ІІІ.2008г. по гр.д. № 627/2007г. ТК І о. – според което правото по чл.135 от ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане, че за уважаването на такъв иск ищецът следва да докаже качеството си на кредитор и че длъжникът е извършил увреждащи го действия, като увреждане е налице, когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, от 27.ІV.2009г. по гр.д. № 117/2008г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметката на ВКС на РБ 223.50лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: