ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1714
София, 28.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА гр. дело № 1224 по описа за 2009г.
и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т като процесуален представител на Б. Я. Б. от София срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 17. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 2910/2008г., с което е оставено в сила решението на Пловдивския РС от 09.VІ.2008г. по гр.д. № 10/2005г., с което е обявен за недействителен по отношение на ищцата Л. Г. П. от гр. П. договорът, предмет на нот.акт № 191/2002г., с който Я. Б. е продал на дъщеря си Б. Б. , представлявана като малолетна от нейната майка В, ? ид.част от дворно място, подробно описано, както и втория жилищен етаж, построена в него.
Ответницатат по касационната жалба Л. Г. П. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответникът Я. К. Б. от гр. П. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
За да постанови атакуваното въззивно решение ПОС е взел предвид, че с нот.акт № 11/1997г. ищцата е прехвърлила процесния имот на ответника Я срещу задължение за издръжка и гледане до края на живота й, като й осигурява висок жизнен стандарт, парични средства лично или чрез трети лица и всичко необходимо за спокойни старини. Б. продал този имот на дъщеря си – касаторката /тогава малолетна, чрез нейната майка В/ с нот.акт № 191/01.VІІ.2002г. срещу 15633лв. С влязло в сила на 27. ХІІ.2007г. решение алеяаторният договор е развален поради неизпълнение – частично за периода 2002 – 2003г. и пълно от началото на 2004г. От момента на сключването на договора между ответниците ищцата е придобила качеството на кредитор като носител на непаричното вземане за издръжка и гледане. От момента на преустановяване на изпълнението на задължението по това вземане от ответника, ищцата е станала носител на правото за разваляне на договора. А това е моментът на подписването на 20.ІІ.2002г. между прехвърлителката и Б. на споразумение за осигуряване на месечна парична издръжка. Тогава е започнало частичното неизпълнение по договора, тъй като освен издръжка, Б. е поел и други задължения по отношение на ищцата. При това положение към момента на сключването на договора между ответниците /01.VІІ.2002г./ ищцата е имала качеството на кредитор спрямо продавача като носител на правото да развали алеаторния договор, т.е. вземането й по смисъла на чл.135 от ЗЗД е възникнало преди този договор. Налице са били предпоставките по посочената разпоредба от субективна и обективна страна, тъй като с извършеното разпореждане с имуществото си ответникът е увредил ищцата, създавайки й затруднение за удовлетворяването й да иска връщане на имота. Прието е и че в случая е приложима и презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД – знанието на купувачката по договора от 2002г. за увреждането на ищцата се предполага, а тя не е ангажирала оборващи тази презумпция доказателства. Без значение за този извод е, че купувачката към този момент е била малолетна.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване, представено с касационната жалба /по представената след изтичането на преклузивния срок допълнителна молба от 28.V.2009г. съдът взема предвид само обосновката на релевираните в изложението въпроси/ се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, по които няма съдебна практика и които са от значение за точното прилагане на закона, а именно: 1.кога настъпва изискуемостта на вземането по развален алеаторен договор – кога възниква правото да се иска връщане на имота – с развалянето на договора или преди това, и кога ищцата придобива качеството на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД, 2.дали при иск по чл.135 от ЗЗД относно същият имот следва да се доказва намерение за увреждане или се прилага презумпция за знание, 3.дали знанието на малолетно лице има правна сила, при сключване на договор от такова лице чия воля и знание се взема предвид – неговата или на законния му представител.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване по въпросите под т.1 и т.3 в предишния абзац, които са от значение за изхода на спора и по които на настоящата инстанция не е известна съдебна практика. По въпроса под т. 2 въззивният съд не се е произнесъл, поради което не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VІІ гр. с., от 17. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2910/2008г.
УКАЗВА на касаторката Б. Я. Б. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 355.74лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на ІV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: