ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 141
София, 01.02. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1679 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на ЦДГ “Д” гр. Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 26.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 559/2008г.
Ответницата по касационната жалба Г. Б. К. от гр. Х. е заела становище за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ХОС е оставил в сила решението на РС Х. от 30.V.2008г. по гр.д. № 54/2008г., с което са уважени предявените от К. срещу ЦДГ искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, за присъждане на допълнително възнаграждение – 13 заплата, коледна добавка и СБКО.
По претенциите по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, само относно които е подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че уволнението на К. от длъжността “директор на ЦДГ “Д” със заповед № 2783/28. ХІ.2007г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ във вр. с чл.68 ал.1 и ал.3 от КСО във вр. с пар.5 ал.1 от ПЗР на КСО и чл.37 ал.5 от ЗНП поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е незаконно. Налице са били предвидените в пар.5 от ПЗР на КСО предпоставки за по-ранно пенсиониране на ищцата, но прекратяването на трудовото правоотношение на това основание не е право на работодателя, а зависи от желанието на работника /служителя. Предвиденото в пар.5 е само възможност за по-ранно пенсиониране на учителите, като тяхно субективно право е да преценят дали да се възползват от нея. Работодателят не може да прекратява трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.10 от КТ с учител, придобил право на пенсиониране при условията на пар.5, но не изразил такова желание.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, или за това е необходимо предварително изявено от работника/служителя желание, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири решения на негови състави. Твърди се и че произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като се сочи незадължителна практика на състави на на ВКС/ предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение във връзка с релевирания в изложението материалноправен въпрос, на който е основан изводът за незаконност на уволнението, респективно за основателност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, който е решен в противоречие с разрешението, дадено от ВКС, ІІІ ГО, по гр.д. № 1096/2004г.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част по исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, ГК, от 26.ІІ.2009г. по гр.д. № 559/2008г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок да внесе 142лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: