ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234
София, 17.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 3657 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение на Д. окръжен съд от 06.VІ.2008г. по гр.д. № 23/2008г. е оставено в сила решението на Д. районен съд от 05. ХІІ.2007г. по гр.д. № 168/2007г., с което са отхвърлени предявените от Ж. Н. П. от гр. Д. срещу Т. В. Г. от с. Ж., община Г., искове за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка и на сключения с пълномощното договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нот.акт № 2/2007г., с който Д. Н. Д. , представляван от пълномощника си Т. Г. , продал на Т. Г. собственият си апартамент в гр. Д. с площ 46.29 кв.м, поради липса на правно валидна воля у прехвърлителя за упълномощаването и за сключването на договора, произтичаща от тежкото му и неизлечимо заболяване и приемания от него морфин – по чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради договаряне от ответницата като пълномощник и сама със себе си във вреда на представлявания предвид уговорената по-ниска от пазарната цена на имота – по чл.40 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави предвид използването на влошеното здравословно състояние на прехвърлителя към момента на упълномощкаването и изповядването на сделката, подписването на пълномощкното и сделката в един и същи ден и при съзнаване на близкия край на прехвърлителя – по чл.26 ал.1 от ЗЗД, както и ревандикационния иск относно посочения имот.
Прието е от въззивния съд въз основа на свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза, че въпреки тежкото му физическо страдание и употребата на морфин-сулфат продавачът Д. Н. е бил способен да взема адекватни решения и да формира правно валидна воля. Не е налице нищожност на договора за продажба като сключен във вреда на представлявания поради уговорената четирикратно по-ниска от пазарната цена на имота. Това е така, тъй като ответницата е била упълномощена да си продаде или да си дари имота и е запазила право на ползване върху него на прехвърлителя, тя не е знаела, че прехвърлителят ще почине два дни след упълномощаването и продажбата, а и двамата са имали дългогодишна връзка, възстановена по инициатива на Н. , който я чувствал като съпруга и искал тя да бъде осигурена за в бъдеще, които обстоятелства сочат за липса у ответницата на намерение за увреждане на представлявания. Не е налице и нищожност поради накърняване на добрите нрави – Н. не е бил в помътено съзнание, действал е напълно ясно и целенасочено за постигането на породеното у него преди това желание, не е неморално лице, което си отива, дза се разпореди с имуществото си в полза на онзи, на когото прецени за добре, доколкото е било ясно, че не му предстои много време, но не и точно колко, не е съмнително, че действията за осъществяване на желанието му са извършени в един ден, с оглед отношенията му с ответницата материална изгода от договора не е бшила непременно търсена, поради което и несъответствието на договорената с пазарната цена на имота не може да се приеме за неморално и накърняващо добрите нрави.
Ответницата по касационната жалба Т. В. Г. е заела становище за нейната неоснователност.
Касационна жалба срещу така постановеното решение е подадена от Ж. Н. П. в предвидения в процесуалния закон преклузивен срок и същата е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
В изложението на касаторката по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 126/1999г. на ІV ГО, от което е представена само извадка, решение № 160/14.ІІІ.2006г. по гр.д. № 325/2004г. на ВКС ІІ ГО и решение № 597/28.V.2008г. по гр.д. № 2365/2007г. на ВКС І ГО – по отношение претенцията за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че с касационната жалба са възведени основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуални правила, с оглед на което то е в противоречие с решение № 1488/1999г. на ВКС V ГО. Изложени са и съображения, че е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос – за нищожността на един договор при възведени няколко хипотези, които при всички случаи представляват произнасяне по съществен въпрос от материално правно естество от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в разглеждания случай основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като се сочи противоречие с незадължителната практика на състави на ВКС/, само относно претенциите, определени от въззивния съд с правно основание чл.40 от ЗЗД и чл.26 ал.1 от ЗЗД, а с оглед обусловеността й от тях – и относно ревандикационната претенция.
С приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решения /съдът не взема предвид соченото решение № 1* с представена извадка, тъй като служебно изисканото решение с този номер касае различни от разглежданите по настоящото дело въпроси/ се обосновава твърдяното от касаторката противоречиво разрешаване на съществения материалноправен въпрос, неформулиран изрично, но изведен от релевираните съображения и сочената съдебна практика, а именно: е ли нищожен поради накърняване на добрите нрави договорът за продажба, по който представителят на продавача, действащ за себе си и като купувач, са се споразумели за цена на продавания имот, неколкократно по-ниска от пазарната, обуславящо основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение в частта по претенцията за нищожност на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД. Сочи се в тази връзка противоречие с решение № 1488/1999г. на ВКС V ГО. То касае необсъждането на всички доказателства по делото като основание за отмяна на въззивното решение. В случая, обаче, липсва обосновка, дори и в касационната жалба, към която в тази част изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК препраща, за това кои от доказателствата по делото не са подложени на преценка и не са съобразени от въззивния съд при постановяване на решението. Сочи се само неуважаване на направени от касаторката доказателствени искания и непроизнасяне по такива, но без това да е обвързани и с някой от предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК критерии за допускане на касационното обжалване.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Формулираният в тази връзка въпрос – “произнасяне от въззивния съд по въпросите за нищожността на един договор при възведените няколко хипотези” – е неконкретен и неясен, което обуславя невъзможност за преценката му по критериите по чл.280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Д. окръжен съд, ГО, от 06.VІ.2008г. по гр.д. № 23/2008г. в частите му по исковете за прогласяване на нищожност на основание чл.26 ал.1 и чл.40 от ЗЗД и по ревандикационния иск, като
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта му по иска за прогласяване на нищожност на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Указва на Ж. Н. П. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 90лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната. След внасянето на държавната такса делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: