ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
София, 22.04. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4793 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокатите Г. и Х. като процесуални представители на И. З. М. от гр. П. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 16.VІІ.2008г. по в.гр.д. № 382/2008г.
Ответникът по касационната жалба С. М. С. от гр. Р. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решението на Пловдивския ОС от 18.І.2008г. по гр.д. № 2706/2007г., с което е отхвърлен предявеният от И. М. срещу С. С. иск за присъждане на 60000лв. поради неизпълнение на чл.8 от сключения помежду им на 26.ІІ.2007г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и ищецът е осъден да заплати на ответника 2. разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът основава претенцията си за присъждане на двойния размер на дадения от него задатък по сключения с ответника предварителен договор с вписаната на 11.V.2007г. възбрана върху имота, предмет на договора, за задължение на С. в полза на „К” ЕООД с. Д. дол в размер на 51300лв. олихвяеми, 293.89лв. лихва и 9051.73лв. неолихвяеми. Приел е, че забраната по чл.8 от договора продавачът да не отчуждава недвижимият имот в срока на действието му и да не го обременява с вещни тежести и други ограничени вещни права на трети лица ограничава поведението на продавача, но не и на трети лица. Вписването на възбраната е по инициатива на трети лица – кредитори, бранещи своите интереси. До обявяването на предварителния договор за окончателен или развалянето му по съдебен ред не може да се приеме коя от страните има виновно певедение, за да претендира договорената неустойка. В случая представените по делото доказателства установяват покана за плащане и за сключване на окончателен договор, но не и за прекратяване на предварителния. Изправната страна може да претендира заплащане на договорената неустойка след прекратяване на предварителния договор и установяване на виновно неизпълнение на задълженията на една от страните.
В касационната си жалба М. сочи, че въззивният съд се е признесъл по спора без да вземе предвид и да подложи на преценка събраните пред него доказателства за отчуждаването на процесния имот от ответника на трето лице по време на производството по делото, както и че в отправената до ответника нотариална покана се съдържа изявление за развалянето на предварителния договор поради неизпълнението му от него. Изложени са и съображения за неправилност на извода, че вписването на възбраната не води до неизпълнение на договора, тъй като това е действие на трето лице. Не е взето предвид в тази връзка, че вписването на възбраната е последица от действията на ответника. В допълнителното изложение на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въпреки безспорно установените по делото факти – получаването от продавача-ответник на значителна сума от продажната цена под формата на капаро, че не се е явил в уговорените дати и часове за продажбата на имота и че е продал имота на трето лице, въззивният съд с решението си му дава възможност да не понесе никаква санкция за неизпълнението на поетото задължение, като начинът, по който е разрешен този съществен материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че са налице в случая предпоставки за допускане на касационно обжалване. Действително нито в касационната жалба, нито в изложението към нея, не е формулиран изрично съществен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Такъв съществен процесуалноправен въпрос, обаче, от тях може да се извлече, и той се изразява в непреценяването на всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с практиката на съдилищата и обуславя допускането на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения се налага извод, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, Втори състав, от 16.VІІ.2008г. по гр.д. № 382/2008г.
УКАЗВА на касатора И. З. М. в едноседмичен срок да внесе 1200лв. държавна такса по сметката на ВКС на РБ, както и че при неизпълнение на това указание касационната жалба ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: