ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 615
София, 25.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 86 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т като процесуален представител на ОУ “О” гр. Д. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 14. Х.2008г. по в.гр.д. № 372/2008г.
Ответницата по касационната жалба В. П. С. от гр. Д. не е заявила становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на Добричкия РС от 31.ІІІ.2008г. по гр.д. № 545/2007г. в уважителните му части по предявените от В. С. срещу ОУ “О” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, последният за сумата 1222.40лв.
За да постанови решението по претенцията по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата със заповед № 9/17.І.2007г. на основание чл.325 т.2 от КТ – поради неявяването на ищцата на работа в срока по чл.345 ал.1 от КТ след възстановяването й със съдебно решение, е незаконно, тъй като не са били налице предвидените в закона предпоставки за това. На ищцата не е изпращано от съда съобщение за възстановяването й. Срокът за явяването й на работа не е започнал да тече от 20. ХІ.2006г., когато тя е узнала съдържанието на изгодното за нея решение, тъй като решението към този момент не е било влязло в сила – ответникът е подал жалба срещу него вх. № 13062/05. ХІІ.2006г., разпореждането за връщането на която не е обжалвано. Дори да се приеме, че и узнаването от ищцата на 04.І.2007г. за влизането на решението в сила, а не единствено получаването на съобщение от съда по чл.345 ал.1 от КТ, поставя началото на срока за явяване на работа, уволнителното основание по чл.325 т.2 от КТ не е налице, тъй като срокът в такава хипотеза е изтекъл на 18.І.2007г., а на 15.І.2007г. страните са сключили допълнително споразумение към възстановения трудов договор.
По претенцията по чл.225 ал.1 от КТ е прието за неоснователно възражението на ответника, че не дължи обезщетение на ищцата с оглед работата й при втори работодател още от преди уволнението и получавани доходи като едноличен търговец. Ако трудовото й правоотношение не бе прекратено, тя би получавала възнаграждения и от двамата работодатели. А доходите от стопанска дейност също може да бъдат реализирани паралелно с работа по трудово правоотношение и с получавано трудово възнаграждение, тъй като получаването на доходи от стопанска дейност не компенсира вредите от неполучено възнаграждение поради незаконно уволнение.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. То е свързано с разпределянето на функциите на страните по делото и със задължението на съда да приложи правната норма върху установените по делото факти. Неправилно е приложена нормата на чл.345 ал.1 от КТ, която е тълкувана разширително и която не е императивна за съда, каквито са само процесуалните норми. Разширително тълкуване е направено и на нормата на чл.225 ал.1 т.2 от КТ – дерогирани са установени обстоятелства – упражняване на търговска дейност, сочещи, че тази норма е неприложима, тъй като тя изисква оставането без работа, респективно без доходи, поради незаконно уволнение. В тази връзка в касационната жалба е формулиран въпросът следва ли да се приеме, че ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, въпреки че е продължила да работи по друго трудово правоотношение с втори работодател и е имала регистрирана фирма като едноличен търговец.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение само в частта му по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 от КТ. Поставените от касатора материалноправни въпроси в тази връзка са съществени, по тях на настоящия състав не е известно наличието на съдебна практика, а те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК на въззивното решение в частите му по претенциите по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице само в случаите, когато липсва съдебна практика по произнесения съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, или съдебната практика е неправилна и следва да бъде променена, или когато приложимият закон е неясен и се нуждае от тълкуване. В разглеждания случай в изложението си касаторът не сочи никакви обосноваващи съображения за значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на произнесения от въззивния съд материалноправен въпрос по приложението на чл.345 ал.1 от КТ. Тази разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване, по приложението й има съдебна практика, която според настоящият състав не се нуждае от промяна, и разрешението, дадено от въззивния съд в атакуваното решение, е в съответствие с тях.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд от 14. Х.2008г. по гр.д. № 372/2008г. в частта по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенциите по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
УКАЗВА на ОУ “О” гр. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС на РБ 25лв. държавна такса, в противен случай касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: