ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1368
София, 02.10. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1040 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на Р. “Т” с. Т. клон на “М” Е. гр. Р., приподписана от юрк. Махлелиева, и на адв. Г като процесуален представител на П. Д. П. от гр. К. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 31.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 119/2009г.
Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Старозагорският ОС е отменил решението на Радневския РС от 02. ХІІ.2008г. по гр.д. № 116/2008г. в осъдителните му части по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ и за присъдени разноски и държавна такса и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от П. Др. П. срещу “М” Е. – клон Р. “Т” иск за присъждане на 5472.30лв. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционният съдебен акт в уважителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 и по чл.221 ал.2 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание “уволнение” за констатираното при извършена на 06. ХІ.2007г. проверка девет часа след започване на смяната му наличие на 0.45 промила алкохол не съответства на тежестта на нарушението съобразно изискванията на чл.189 ал.1 от КТ. В случая не се касае за явяване на работа на ищеца в пияно състояние или за употреба на алкохол по време на работата, а за наличие на остатъчен алкохол в неголямо количество, което не се е отразило на възможността му да изпълнява задълженията си. В частта по претенцията за обезщетение въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е била тежестта, не е установил с представената подписана от него декларация, представляваща частен документ, оставането си без работа през исковия период. Като неоснователно е оценено твърдението на П. , че не може да докаже този факт, тъй като трудовата му книжка се намира при ответника, който не му я връщал.
В изложението на касатора – ответник по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въпросът /неизрично формулиран/ относно наложеното дисциплинарно наказание е разрешен в противоречие със закона и с практиката на съдилищата.
В изложението на касатора-ищец по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че произнасянето от въззивния съд по въпроса /неизрично формулиран, а налагащ се от релевираните съображения/ за годността на декларацията като доказателствено средство за установяване на твърдението за оставането му без работа е в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в представени решения.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение само по касационната жалба на ответника. Произнасянето от въззивния съд по материалноправния въпрос по приложението на чл.189 ал.1 от КТ е от значение за точното прилагане на закона. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение в уважителните му части следва да бъде допуснато.
Не са налице, обаче, предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част. По силата на посочената разпоредба на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата. Релевираният в изложението в случая процесуалноправен въпрос е разрешен в съответствие със закона и с утвърдената практика на съдилищата. /Следва да се отбележи, че в посоченото и представено решение по гр.д. № 759/1998г. на ВКС, ІІІ ГО, не е предмет на разрешаване поставеният от касатора въпрос, а останалите решения – на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 1058/2004г. и на Петричкия РС по гр.д. № 185/2005г. – няма данни да са влезли в сила, поради което те не обуславят противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/. Декларацията на ищеца, че е останал без работа, представлява частен документ, удостоверяващ изгодни за него факти, поради което и по силата на чл.144 от ГПК /отм./ тя съставлява само доказателство, че съдържащите се в нея изявления са направени от подписалото я лице, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд. В закона не е предвидено, че релевантния за спора факт се установява само с писмени доказателства, вкл. трудова книжка, поради което не е съществувала процесуална пречка твърденията си в тази насока ищецът да установи със свидетелски показания, каквото, обаче, не е сторено. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, граждански състав, от 31.ІІІ.2009г. по гр.д. № 119/2009г. в уважителните му части и НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото в отхвърлителната му част.
УКАЗВА на “М” Е. гр. Раднево – Р. “Т” с. Т. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 90лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: