О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София , 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 2168 по описа за 2008. на І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от С. П. Н.-чрез пълномощника му К. П. от гр. П. против определение № 244 от 18.03.2008г.по ч.гр.д. № 269 по описа за 2008г. на Окръжен съд Благоевград,с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 100 от 05.02.2008г.,постановено по гр.д. № 624/2007г.на Районен съд П. ,с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение в срок на дадените указания. Като основание за допустимост на подадената частна жалба сочи,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос / кои лица са пасивно легитимирани да отговарят по иск по чл.33 ал.2 от ЗС- само купувачът по сделката или купувачът и продавачите/-в противоречие със съдебната практика. В този смисъл се позовава на решение № 127 от 14.04.2006г.по гр.д. № 36 /2005г. на ІІ отд. ВКС,решение № 744 от 27.07.2007г. по гр.д. № 885 /2006г.на ІV отд.на ВКС, решение № 449 от 27.06.2002г. по гр.д. № 703/2001г.на ІV отд.на ВКС и решение № 1* от 28.12.1999г.по гр.д. № 487/99г.на ІІ г.о.на ВКС/. Отделно счита и че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона – основания по чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая повдигнатият с частната жалба въпрос е свързан с преценка на пасивната материално-правна легитимация по иск по чл.33 ал.2 от ЗС.
Въззивният съд е потвърдил определението на районния съд, като е приел,че ответник по иска по чл.33 ал.2 от ЗС следва да бъде не само третото лице-купувач,но и съсобствениците-продавачи,които са се разпоредили с дела си,като те са задължителни другари. Според частният жалбоподател – ответник в производството следва да бъде само третото лице –купувач.
Повдигнатият с частната жалба въпрос е съществен процесуално-правен въпрос,тъй като той е свързан с определяне на надлежните страни в процеса. Конституирането на надлежните страни е от съществено значение с оглед действието на силата на присъдено нещо. В определени случаи-при задължително другарство-участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост.
В случая обаче-не е налице обаче нито една от посочените в частната жалба хипотези на чл.280 ал.1 от ГПК.
Изискването на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е за решаване на повдигнатия въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Решения на ВКС,на които се позовава жалбоподателят не касаят и не съдържат произнасяне по повдигнатия с частната жалба въпрос/решение 127 е по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД,във вр.с чл.19 ал.3 от ЗЗД,решение № 744 и решение № 449 –касаят срока по чл.33 ал.2 от ЗС,а решение № 1* е относно действителността на извършена продажба по чл.33ал.2 от ЗС/. Следователно-липсват доказателства,че по повдигнатия въпрос е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Независимо от горното,следва да се посочи,че по повдигнатия съществен процесуално-правен въпрос практиката е единна и е в смисъла,посочен от въззивния съд,че пасивно легитимирани по иск по чл.33 ал.2 от ЗС са и купувача и продавача,които са задължителни другари в процеса.
Другата посочена хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- точно прилагане на закона с оглед развитието на правото,също не налага допускане до разглеждане на частната жалба. Това основание би било налице ,ако конкретната правна норма е неясна или непълна,поради което има нужда от задължително тълкуване аз изясняване на точния й смисъл или когато се налага корективно тълкуване поради промяна практиката на ВКС. Нито една от тези хипотези в случая не е налице. Нормата на чл.33 ал.2 от ЗС е ясна и не се нуждае от изясняване на точния й смисъл. Практиката по прилагането й е постоянна,непротиворечива и никаква промяна в обществените отношения не налага корективно тълкуване с оглед преминаване към различна практика на ВКС.
С оглед на изложеното,подадената частна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от С. П. Н.-чрез пълномощника му К. П. от гр. П. против определение № 244 от 18.03.2008г.по ч.гр.д. № 269 по описа за 2008г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.