ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
гр. София, 21.05. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията Б.ТАШЕВА ч.гр.д. № 144 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 ал. 1 във вр. с чл. 274 ал. 3 от ГПК, образувано по частната касационна жалба на юрисконсулт К. като процесуален представител на “П” А. София срещу определение № 835 от 21. Х.2008 г. по в.ч.гр.д. № 4034/2008 г. на Софийския градски съд.
Ответникът по частната жалба сдружение с нестопанска цел “Български футболен съюз” /БФС/ София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклудзивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, взе предвид:
С атакуваното определение СГС е оставил без уважение частната жалба на “П” А. срещу определението на СРС от 04.ІV.2008г. по гр.д. № 7362/2008г., с което е прекратено на основание чл.80 ал.1 б. “в” от ГПК /отм./ производството и на основание чл.93 ал.1 от ГПК /отм./ делото е изпратено по компетентност на СГС по предявените от дружеството срещу БФС искове: по т.1 – за признаване за нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД на две решения от 12.ІV.2007г. на Арбитражната комисия /АрК/ при БФС – за оставяне без разглеждане на жалба на дружеството и за прекратяване на договора между Ц, и на две решения на Апелативната комисия /АпК/ при БФС от 24.ІV.2007г. – за отмяна на решението на АрК и връщане на преписката за разглеждане по същество и за потвърждаване на решението на АрК от 12.ІV.2007г., и по по т.2 – за признаване за нищожни по смисъла на чл.26 от ЗЗД на чл.75 и чл.76 от Устава на БФС и на чл.17 от “С”, и с което е прекратено производството по предявения от “П” А. срещу БФС иск по т.5 за усдтановяване, че АрК на БФС е нелегитимен орган, тъй като не е сред изброените утвърдени органи в Устава на БФС.
Въззивният съд е приел в частта по претенциите по т.1 и т.2 от исковата молба, че тъй като те се отнасят до актове на помощни органи на сдружение с нестопанска цел и касаят искания, отнасящи се до законосъобразност на разпоредби от Устава на БФС и С. на треньора, компетентен да ги разгледа е съдът по регистрацията на сдружението съобразно чл.25 от ЗЮЛНЦ, а това е СГС, на който делото е изпратено.
По претенцията по т.5 от исковата молба въззивният съд е приел, че тя касае установяване на факт, който не е изрично предвиден в закона съобразно разпоредбата на чл.97 ал.3 от ГПК /отм./, поради което ищецът не разполага с право на иск за неговото установяване, а предявеният такъв е недопустим.
В допълнителното изложение на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи трудовото правораздаване, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тази причина е направено и искането за произнасяне по т.н. висша критика, подобно на което досега няма, а не е без значение как ще се правораздава по отношение на спорта в страната. Това е достатъчно основание за обжалване и за искането ВКС да се произнесе, като извлече ясна норма от неясна разпоредба, непротиворечива от противоречива и по този начин попълни една празнота, извлечена по аналогия на закона или по аналогия на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
По действащата от 01.ІІІ.2008г. уредба на гражданския процес касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на визираните в разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки – въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не се съдържа формулиран съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Следователно не е налице в случая основният критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а това не позволява извършване на преценка за наличието и на някой от допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК. Не е посочено от касатора от коя неясна норма следва да се извлече ясна, от коя противоречива – непротиворечива, и по кой въпрос е налице празнота в закона, която следва да се попълни чрез аналогия на закона или на правото. Следва да се отбележи, че критериите за допускане на обжалването не може да се извличат служебно от съда, което би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и с принципа на равенство на страните.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 835 от 21. Х.2008г., постановено от Софийския градски съд по в.ч.гр.д. № 4034/2008г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: