РЕШЕНИЕ
№ 969
София, 14.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1602/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от О. С. , област Х. , против въззивно решение №462/07.01.2008 г. по гр.д. №577/2007 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
Б. Д. Х. от с. Ц. поляна, община С., област Х. , е предявила против О. С. , област Х. , И. Й. П., Н. Д. Н., Т. Д. К., К. А. М., Г. В. М., Г. Г. Г., П. К. П., Г. Б. В. , И. Й. Г., Г. В. А., Д. В. И., Т. П. М. и П. З. М., иск с правно основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./.
В исковата молба ищцата твърди, че наследодателят й е оставил в наследство нива от 0,8 дка, находяща се в м.”Ю” в землището на с. Ц. ливада. Твърди се също така, че имотът е бил заснет в кадастралния план на селото през 1934 г., който впоследствие е внесен в ТКЗС, но тъй като същият попадал в чертите на регулационния план не бил включен в блок на ТКЗС. Твърди се, че през цялото време имотът се владее от ищцата и преди нея от нейните наследодатели. Излага се, че ПК е отказала през 1992 г. да възстанови имота, поради това че той попадал в регулация, както и че той не бил заснет по кадастралния план, а бил включен в очертанията на имоти пл. №№2 и 3 и е налице грешка в кадастралната основа. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралния и регулационен план на с. Ц. поляна, със заповед №133/1990 г. е допусната грешка или непълнота на кадастралния план, поради което процесния имот не е бил записан като самостоятелен с отделен планоснимачен номер, а същият е бил заснет като част от имоти №№2 и 3, в кв.1 по плана на селото.
С решение №71/14.5.2007 г. по гр.д. №436/2003 г. Хаскововският районен съд, І—ри граждански състав, е уважил предявения иск.
С решение №462/07.01.2008 г. по гр.д. №577/2007 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба О. С. , Хасковският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че по кадастралния план имотът не е обособен като самостоятелен поради непълнота на плана. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че наследодателят на ищцата е фигурирал като собственик на имота в разписния лист от 1934 г., както и че имотът е бил обособен като самостоятелен по този план. Съдът е стигнал до извод, че при изработване на сегашния план това обстоятелство не е било съобразено и части от имота са попаднали в два други съседни имота, а останалата част е останала извън регулация. Съдът е установил, че е безспорен факта, че имотът се владее от ищцата.
Срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба О. С. , с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК. Твърди се, че въззивната инстанция е извършила неправилна преценка на събраните по делото доказателства като е прието, че е налице непълнота по плана на с. Ц. поляна, изразяваща се в заснемане на съществуващите по плана на селото от 1934 г. имот пл. №39, отреден за парцел **** в кв.51 като се застъпва становище, че всички имоти са нанесени по плана на селото през 1990 г., съобразно имотните граници. Навежда се довод, че ищцата не е поискала от назначената техническа експертиза скици на процесния имот от дена на първия план до последния, за да се онагледи изменението на имота по регулационните планове на селото и поради това искът е останал недоказан. Навежда се и довод за неправилен извод на съда за това, че имота не съществува реално, тъй като той съществува реално и се ползва от останалите ответници по исковата молба, поради което са налице предпоставки за предявяване на иск по чл.108 ЗС.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Ответниците по касация – Б. Д. Х., И. Й. П., Н. Д. Н., Т. Д. К., К. А. М., Г. В. М., Г. Г. Г., П. К. П., Г. Б. В. , И. Й. Г., Г. В. А., Д. В. И., Т. П. М. и П. З. М., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Въззивната инстанция е приела, че по кадастралния план имотът не е обособен като самостоятелен поради непълнота на плана. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че наследодателят на ищцата е фигурирал като собственик на имота в разписния лист от 1934 г., както и че имотът е бил обособен като самостоятелен по този план. Съдът е стигнал до извод, че при изработване на сегашния план това обстоятелство не е било съобразено и части от имота са попаднали в два други съседни имота, а останалата част е останала извън регулация. Съдът е установил, че е безспорен факта, че имотът се владее от ищцата.
Законосъобразно и обосновано Хасковският окръжен съд е приел, че е налице грешка в кадастралната основа. Този решаващ извод на въззивната инстанция изцяло съответства със събраните по делото доказателства и данните от заключението на съдебно-техническата експертиза и изложеното от него в съдебно заседание на 08.6.2005 г. пред районния съд. Данните от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза по несъмнен начин установяват, че имотът е бил обособен като самостоятелен по плана на селото от 1934 г. и наследодателят на ищцата е фигурирал като собственик на имота по разписния лист. Правилни са изводите на окръжния съд, че части от имота са попаднали по новия план в два други съседни имота.
Неотносим към спора е доводът, че с налице предпоставки за предявяване на иск по чл.108 ЗС.
Поради това изцяло неоснователни са наведените от касационния жалбоподател доводи в жалбата му.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №462/07.01.2008 г. по гр.д. №577/2007 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение №969 от 14.12.2009 по гр. дело №1602/1602 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС
РЕШЕНИЕ
№ 969
София, 14.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1602/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от О. С. , област Х. , против въззивно решение №462/07.01.2008 г. по гр.д. №577/2007 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
Б. Д. Х. от с. Ц. поляна, община С., област Х. , е предявила против О. С. , област Х. , И. Й. П., Н. Д. Н., Т. Д. К., К. А. М., Г. В. М., Г. Г. Г., П. К. П., Г. Б. В. , И. Й. Г., Г. В. А., Д. В. И., Т. П. М. и П. З. М., иск с правно основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./.
В исковата молба ищцата твърди, че наследодателят й е оставил в наследство нива от 0,8 дка, находяща се в м.”Ю” в землището на с. Ц. ливада. Твърди се също така, че имотът е бил заснет в кадастралния план на селото през 1934 г., който впоследствие е внесен в ТКЗС, но тъй като същият попадал в чертите на регулационния план не бил включен в блок на ТКЗС. Твърди се, че през цялото време имотът се владее от ищцата и преди нея от нейните наследодатели. Излага се, че ПК е отказала през 1992 г. да възстанови имота, поради това че той попадал в регулация, както и че той не бил заснет по кадастралния план, а бил включен в очертанията на имоти пл. №№2 и 3 и е налице грешка в кадастралната основа. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралния и регулационен план на с. Ц. поляна, със заповед №133/1990 г. е допусната грешка или непълнота на кадастралния план, поради което процесния имот не е бил записан като самостоятелен с отделен планоснимачен номер, а същият е бил заснет като част от имоти №№2 и 3, в кв.1 по плана на селото.
С решение №71/14.5.2007 г. по гр.д. №436/2003 г. Хаскововският районен съд, І—ри граждански състав, е уважил предявения иск.
С решение №462/07.01.2008 г. по гр.д. №577/2007 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба О. С. , Хасковският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че по кадастралния план имотът не е обособен като самостоятелен поради непълнота на плана. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че наследодателят на ищцата е фигурирал като собственик на имота в разписния лист от 1934 г., както и че имотът е бил обособен като самостоятелен по този план. Съдът е стигнал до извод, че при изработване на сегашния план това обстоятелство не е било съобразено и части от имота са попаднали в два други съседни имота, а останалата част е останала извън регулация. Съдът е установил, че е безспорен факта, че имотът се владее от ищцата.
Срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба О. С. , с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК. Твърди се, че въззивната инстанция е извършила неправилна преценка на събраните по делото доказателства като е прието, че е налице непълнота по плана на с. Ц. поляна, изразяваща се в заснемане на съществуващите по плана на селото от 1934 г. имот пл. №39, отреден за парцел **** в кв.51 като се застъпва становище, че всички имоти са нанесени по плана на селото през 1990 г., съобразно имотните граници. Навежда се довод, че ищцата не е поискала от назначената техническа експертиза скици на процесния имот от дена на първия план до последния, за да се онагледи изменението на имота по регулационните планове на селото и поради това искът е останал недоказан. Навежда се и довод за неправилен извод на съда за това, че имота не съществува реално, тъй като той съществува реално и се ползва от останалите ответници по исковата молба, поради което са налице предпоставки за предявяване на иск по чл.108 ЗС.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Ответниците по касация – Б. Д. Х., И. Й. П., Н. Д. Н., Т. Д. К., К. А. М., Г. В. М., Г. Г. Г., П. К. П., Г. Б. В. , И. Й. Г., Г. В. А., Д. В. И., Т. П. М. и П. З. М., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Въззивната инстанция е приела, че по кадастралния план имотът не е обособен като самостоятелен поради непълнота на плана. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че наследодателят на ищцата е фигурирал като собственик на имота в разписния лист от 1934 г., както и че имотът е бил обособен като самостоятелен по този план. Съдът е стигнал до извод, че при изработване на сегашния план това обстоятелство не е било съобразено и части от имота са попаднали в два други съседни имота, а останалата част е останала извън регулация. Съдът е установил, че е безспорен факта, че имотът се владее от ищцата.
Законосъобразно и обосновано Хасковският окръжен съд е приел, че е налице грешка в кадастралната основа. Този решаващ извод на въззивната инстанция изцяло съответства със събраните по делото доказателства и данните от заключението на съдебно-техническата експертиза и изложеното от него в съдебно заседание на 08.6.2005 г. пред районния съд. Данните от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза по несъмнен начин установяват, че имотът е бил обособен като самостоятелен по плана на селото от 1934 г. и наследодателят на ищцата е фигурирал като собственик на имота по разписния лист. Правилни са изводите на окръжния съд, че части от имота са попаднали по новия план в два други съседни имота.
Неотносим към спора е доводът, че с налице предпоставки за предявяване на иск по чл.108 ЗС.
Поради това изцяло неоснователни са наведените от касационния жалбоподател доводи в жалбата му.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №462/07.01.2008 г. по гр.д. №577/2007 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: