РЕШЕНИЕ
№ 615
София, 22.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание шестнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 641/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във вр. чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. П процесуален представител на М. И. П., Е. “М” и на “С” Е. – П. , против въззивно решение №75/03.8.2007 г. по гр.д. №1223/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
Д. Х. К., З. А. К. и Д. А. Х., и тримата от град П., област Благоевград, са предявили против М. И. П. – като физическо лице и собственик на фирма на Е. “М”, и “С” Е. – П. , обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, представляващ нива от 6,8 дка в местността “О”/сега “С”/ в землището на град П., при съседи от всички страни М. П. Твърдят също така, че имотът им е възстановен с решение на Петричкия районен съд №74, постановено по гр.ах.д. №68/1998 г., въз основа на което ПК П. е издала решение №2708/26.01.2001 г., с което им е признала и възстановила собствеността върху процесния имот. Излагат, че ответниците владеят имота без правно основание.
С решение №189/20.01.2006 г. по гр.д. №11/2004 г. Петричкият районен съд е отхвърлил предявените искове.
С решение №75/03.8.2007 г. по гр.д. №1223/2006 г., по въззивна жалба от ищците, Благоевградският окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е уважил исковете.
Въззивната инстанция е приела, че въз основа на представените по делото доказателства се установява, че ищците са собственици на процесния имот по наследство от Х. К. и възстановяване правото на собственост, поради което същите са активно материалноправно легитимирани да искат връщането му от всяко лице, което владее или държи имота без правно основание. Прието е също така, че правото на собственост е възстановено с влязло в сила решение на компетентния административен орган с приложената към него скица, като наследниците на посоченото лице – ищци, са въведени във владение на възстановения имот. Освен това се излага, че ответниците не заявяват самостоятелни права върху процесния имот, поради което не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността. Окръжният съд е стигнал до извод, че е налице и втората предпоставка за основателността на ревандикационният иск, е именно че имотът се ползва от лице без правно основание., като това се установява от представените по делото доказателства и приетите по делото съдебни аграрно-технически експертизи. Относно представения по делото договор между М като физическо лице и МЗГАР съдът е приел, че същият се отнася до съседен имот. Поради това е прието, че процесният имот се държи от ответниците без правно основание и следва да бъде ревандикиран.
Досежно претенцията по чл.59, ал.1 ЗЗД е прието, че държането на имота без правно основание води до обогатяване, което следва да бъде репарирано, с оглед безспорно установения факт на държане.
Срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ответниците по исковата молба – адв. Й, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК, подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове.
Постъпила е и молба от процесуалния представителна касационните жалбоподатели, с която се поддържа жалбата.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид изложеното в молбата и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Благоевградския окръжен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че искът с правно основание чл.108 ЗС е основателен. Правилни са изводите, че ищците са доказали активната си материалноправна легитимация по спора като наследници на общият им наследодател. От друга страна, освен решението на Петричкия районен съд, с което им е възстановено правото на собственост върху имота са налице и доказателства – извлечение от емлячните регистри, от което е видно, че преди кооперирането на имота, негов собственик е бил общият им наследодател, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че реституцията е доказана. Неоснователно е позоваването от страна на касационните жалбоподатели на представения по делото и обсъден от въззивната инстанция договор между М. От същия не може да се направи какъвто и да е извод, че процесният имот попада в площта земеделска земя, закупена от посоченото лице. Това се установява и от данните от приетите по делото съдебни аграрно-технически експертизи, от които е видно, че договорът между М е за съседен на процесния имот.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №75/03.8.2007 г. по гр.д. №1223/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: