РЕШЕНИЕ
№ 829
София,14.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1966/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Р. “Г” – град Г., област С. З. , против въззивно решение №133/21.12.2007 г. по гр.д. №358/2007 г. по описа на С. окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
Р. “Г” – град Г., област С. З. , е предявила против “М” О. – Г. , ТБ “Б” А. – София и “Б” О. – – Г. , обективно и субективно съединени искове за обявяване нищожност на договорна ипотека – чл.26, ал.1, във връзка с чл.170 ЗЗД, вр. 137, ал.1, т.7 ТЗ, чл.108 ЗС и чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Ищецът твърди, че със съдебно решение по гр.д. №1236/2005 г. Казанлъшкият районен съд е развалил сключеният между ищеца и първия ответник договор за продажба, сключен с нотариален акт №52, т.І, н.д. №61/2003 г. на нотариус Р. Б. , поради неизпълнение на посочените в него задължения от страна на купувача, за недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Твърди се също така, че нот.акт №104, т.І, н.д. №119/2003 г. на същия нотариус първият ответник е учредил ипотека н полза на втория ответник върху същия недвижим имот за сумата от 56000 лева отпуснат банков кредит. Излага се, че впоследствие вторият ответник е образувал изпълнително дело против първия ответник поради неплащане на кредита като имотът е бил изнесен на публична продан и е бил придобит с постановление за възлагане на третия ответник, последният не е станал собственик, тъй като с решение по гр.д. №1236/2005 г. е била развалена продажбата на имота и собствеността върху него е възстановена на ищеца.
С решение №25к/14.02.2007 г. по гр.д. №1003/2006 г. Казанлъшкият районен съд, г.к., е отхвърлил исковете.
С решение №133/21.12.2007 г. по гр.д. №358/2007 г., по въззивна жалба от ищеца Р. “Г” – град Г., област С. З. , Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че предявените искове са неоснователни, тъй като решението на общото събрание на първия ответник за ипотекиране на процесния имот не е атакувано от съдружника А. И. по съответния процесуален ред, и нито е отменяно, нито е обявено за нищожно. Освен това е прието, че съдружника Д. Т. е имал представителна власт за участва при сключването на сделката, а втория съдружник – И. по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД е потвърдил учредяването на договорната ипотека. Съдът е приел още, че ищецът е предявил иска за разваляне на договора за продажба през месец август 2005 г., когато е вписана и исковата молба, докато договорът за ипотека е сключен на 23.3.2003 г., поради което съгласно чл.88, ал.2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба. Въз основа това Старозагорският окръжен съд е стигнал до извод, че “Б” О. е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик чрез публичната продан на процесния имот. Този извод е обоснован и с разпоредбата на чл.175 ЗЗД.
Срещу въззивното решение на С. окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца Р. “Г” – Г. , с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./, подробно изложени в нея. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. К, която депозира и писмена защита от нея и адв. Ц. Претендират се разноски.
Ответникът по касация “У” А. – София/правоприемник на ответника по исковата молба – ТБ “Б” АД/, посредством процесуалния си представител – адв. В, е депозирал възражение по чл.218 г ГПК/отм./ и писмена защита. Претендират се разноски.
Ответникът по касация – “Б” О. – Г. , посредством процесуалния си представител – адв. С оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Ответникът по касация – “М” ЕО. – Гурково, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмените защити от страните и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на С. окръжен съд е правилно.
Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че предявените искове са неоснователни. Обосновано съдът е приел, че с процесуалните действия на втория съдружник в дружеството – първи ответник по исковата молба, извършени по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД е валидирало учредяването на договорната ипотека. Законосъобразни са изводите на окръжния съд и относно приложението на чл.88, ал.2 ЗЗД в процесния случай. При наличието на вписване на договора за ипотека на процесния имот, което предхожда вписването на исковата молба на касационния жалбоподател срещу първия ответник по иска за разваляне на договора продажба на имота, придобитите права на третите лица върху процесната вещ не се засягат. Поради това третият ответник е придобил вещта на правно основание годно да го направи собственик, без да може да му бъде противопоставено твърдяното от ищеца право. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.175, ал.1, изречение първо ЗЗД.
Ето защо изцяло неоснователни са наведените от касационния жалбоподател оплаквания в касационната жалба. Последната следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация “У”А. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева. Такива не следва да ответника по касация “Б” О. – Г. , тъй като не са представени доказателства за това.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №133/21.12.2007 г. по гр.д. №358/2007 г. по описа на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. “Г” – град Г., област С. З. , да заплати на “У” А. – град С., площад “С” №7, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: