О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София 24.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 415 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Общинска застрахователна компания”А. гр. С. чрез юрк. Р. С. срещу решение № 126 от 26.10.09г.,постановено по гр.дело № 252/09г.на Варненския апелативен съд. Не е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК ,а в самата касационна жалба се сочат бланкетно основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са оплаквания за неправилност на решението. Приложено е копие от решение № 309 от 10.04.09г.по гр.дело № 2001/08г.на САС.
В писмен отговор ответницата по жалбата М. П. К. чрез пълномощника си адв. М счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба намира,че в нея не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 от ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично. В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение на САС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Изложените оплаквания за неправилност на възивното решение поради съществено нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 400 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 26.10.09г.,постановено по гр.дело № 252/09г.на Варненския апелативен съд по жалба на „Общинска застрахователна компания”А. София.
ОСЪЖДА „Общинска застрахователна компания”А. София,ул.”Света София”№ 7,ет.5 да заплати на М. П. К. от гр. В.,кв.”Св. Ив. Рилски”№ 29 вх. Б ет.6 ап.38 сумата 400 лв /четиристотин /разноски за тази инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.