РЕШЕНИЕ
№ 490
София, 30.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 423/2008 година п описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от ищците И. В. Р. и Р. В. Р., и двамата от град Я., против въззивно решение №241/22.10.2007 по гр.д. №292/2007 г. по описа на Ямболския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
И. В. Р. и Р. В. Р., и двамата от град Я., са предявили против Р. И. Г. от град Я. иск с правно основание чл.38 а ЗЖСК. В исковата молба се твърди, че страните по спора са член-кооператори като с разпределителен протокол №94/17.02.1995 г. на Общото събрание на кооперацията им е определено т.нар “тъмно помещение” №2 на партера вляво от входа на секция “А”, граничещо с това на ответницата. Твърди се също така, че в съответствие с разпределението и одобрен архитектурен проект ищците са изградили помещението и са направили отвор за вход от двора. Излага се, че ответницата е разрушила стената между нейното помещение и това на ищците, завзела е последното и е поставила врата на входа, както и че владее цялото помещение без правно основание.
С решение №253/11.4.2007 г. по гр.д. №718/1998 г. Ямболският районен съд, г.к., е отхвърлил предявения иск.
С решение №241/22.10.2007 г. по гр.д. №292/2007 г., по въззивна жалба от ищците И. В. Р. и Р. В. Р., и двамата от град Я., Ямболският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че протокол №94/06.02.1995 г. е валиден и следва да се вземе предвид като законово основание за държане на процесното помещение от ответницата по исковата молба. Съдът е обосновал този свой извод с факта, че с него е взето решение от ОС, проведено на същата дата за разпределяне на партерния етаж, в т.ч. и в секция “А”, като на Р. Г. е разпределена частта вляво от входа, а срещу имената на двамата ищци е отразено, че “не получават”, срещу подписи на всеки от кооператорите. Изводът е подкрепен и с отразени данни за този протокол и в протокол №99/20.4.1995 г., в който е отразено, че въпросът за партерните помещения е решен с протокола от 06.02.1995 г. Съдът е приел, че и двата протокола са подписани от ръководството на ЖСК. Относно протокола от 17.02.1995 г. е прието, че описаното събрание е с дневен ред, който изключва ново разпределение на посочените помещения, както и че същото се провежда за съобщаване решението от разпределението от 06.02.1995 г. Констатирано е, че изложеното съобщаване не отговаря на разпределението от посочената дата. Освен това е прието и че съгласно заключението на вещото лице, от което се установява, че липсва одобрена по надлежния ред техническа документация, подкрепяща тезата на ищците, като в противовес на това е налице документация, съответстваща на данните от протокола от 06.02.1995 г. Зачетени са и показанията на свидетелките И. , К. и Е. в частта им относно факта, че жребият за разпределение на партерния етаж е теглен на базата на първоначалния проект на общината.
Срещу въззивното решение Ямболския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците И. В. Р. и Р. В. Р., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. В оплакванията си касационните жалбоподатели се позовават на разпоредбите на чл.39 и сл. ЗЖСК и ТР№32/27.6.1988 г. на ОСГК. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на протоколите от Общото събрание на ЖСК от 06.02.1995 г. и 17.02.1995 г., като не са взети и показанията на разпитаните свидетели, подписали протокола. Излагат се и съображения досежно представения от ответницата по иска нотариален акт.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационните жалбоподатели – адв. П, който депозира и писмени бележки.
Ответницата по касация – Р. Г. , посредством процесуалния си представител – адв. Ч, е депозирала писмени бележки.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представителна касационните жалбоподатели, изразени в съдебно заседание, писмените защити на страните и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Законосъобразно Ямболският окръжен съд е приел, че протокол №94/06.02.1995 г.е валиден. На първо място, този протокол не е оспорен по предвидения в процесуалния закон ред, докато представения протокол от ищците от 17.02.1995 г. е оспорен в първото по делото заседание. Обосновано съдът е стигнал до извод, че с посочения протокол е взето решение за разпределение на обектите в партера на секциите, за което страните по спора са се подписали. От друга страна, обосновано е прието, че от съдържанието на протокола от 17.02.1995 г. не се установява преразпределение по смисъла на 29, ал.3 ЗЖСК, както и че от данните в протокола от 20.4.1995 г. е налице препращане именно към този от 06.02.1995 г. Правилни са изводите и с оглед данните от съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетеля П.
Изводите на въззивната инстанция, досежно протокола от 17.02.1995 г. съответстват на т. 3 от ТР №32/27.6.1988 г на ОСГК на ВС, съгласно която “Спрямо нищожните решения или действия на орган на ЖСК може и по пътя на косвената проверка в иск за защита на накърнени имуществени права да се прогласи нищожност, без това да е свързано със срок”. В мотивите на обжалваното решение съдът именно това е сторил.и този негов извод е правилен.
Ирелевантни са оплакванията относно приложеното по делото наказателно производство. Документите от него не могат да бъдат ползвани като доказателства в настоящия процес. Не е налице хипотезата на чл.222 ГПК/отм./.
Поради това изцяло неоснователни са наведените от касатора доводи в касационната му жалба, която като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №241/22.10.2007 г. по гр.д. №292/2007 г. по описа на Ямболския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение №490 от 30.5.2009 по гр. дело №423/423 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС
РЕШЕНИЕ
№ 490
София, 30.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 423/2008 година п описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от ищците И. В. Р. и Р. В. Р., и двамата от град Я., против въззивно решение №241/22.10.2007 по гр.д. №292/2007 г. по описа на Ямболския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
И. В. Р. и Р. В. Р., и двамата от град Я., са предявили против Р. И. Г. от град Я. иск с правно основание чл.38 а ЗЖСК. В исковата молба се твърди, че страните по спора са член-кооператори като с разпределителен протокол №94/17.02.1995 г. на Общото събрание на кооперацията им е определено т.нар “тъмно помещение” №2 на партера вляво от входа на секция “А”, граничещо с това на ответницата. Твърди се също така, че в съответствие с разпределението и одобрен архитектурен проект ищците са изградили помещението и са направили отвор за вход от двора. Излага се, че ответницата е разрушила стената между нейното помещение и това на ищците, завзела е последното и е поставила врата на входа, както и че владее цялото помещение без правно основание.
С решение №253/11.4.2007 г. по гр.д. №718/1998 г. Ямболският районен съд, г.к., е отхвърлил предявения иск.
С решение №241/22.10.2007 г. по гр.д. №292/2007 г., по въззивна жалба от ищците И. В. Р. и Р. В. Р., и двамата от град Я., Ямболският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че протокол №94/06.02.1995 г. е валиден и следва да се вземе предвид като законово основание за държане на процесното помещение от ответницата по исковата молба. Съдът е обосновал този свой извод с факта, че с него е взето решение от ОС, проведено на същата дата за разпределяне на партерния етаж, в т.ч. и в секция “А”, като на Р. Г. е разпределена частта вляво от входа, а срещу имената на двамата ищци е отразено, че “не получават”, срещу подписи на всеки от кооператорите. Изводът е подкрепен и с отразени данни за този протокол и в протокол №99/20.4.1995 г., в който е отразено, че въпросът за партерните помещения е решен с протокола от 06.02.1995 г. Съдът е приел, че и двата протокола са подписани от ръководството на ЖСК. Относно протокола от 17.02.1995 г. е прието, че описаното събрание е с дневен ред, който изключва ново разпределение на посочените помещения, както и че същото се провежда за съобщаване решението от разпределението от 06.02.1995 г. Констатирано е, че изложеното съобщаване не отговаря на разпределението от посочената дата. Освен това е прието и че съгласно заключението на вещото лице, от което се установява, че липсва одобрена по надлежния ред техническа документация, подкрепяща тезата на ищците, като в противовес на това е налице документация, съответстваща на данните от протокола от 06.02.1995 г. Зачетени са и показанията на свидетелките И. , К. и Е. в частта им относно факта, че жребият за разпределение на партерния етаж е теглен на базата на първоначалния проект на общината.
Срещу въззивното решение Ямболския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците И. В. Р. и Р. В. Р., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. В оплакванията си касационните жалбоподатели се позовават на разпоредбите на чл.39 и сл. ЗЖСК и ТР№32/27.6.1988 г. на ОСГК. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на протоколите от Общото събрание на ЖСК от 06.02.1995 г. и 17.02.1995 г., като не са взети и показанията на разпитаните свидетели, подписали протокола. Излагат се и съображения досежно представения от ответницата по иска нотариален акт.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационните жалбоподатели – адв. П, който депозира и писмени бележки.
Ответницата по касация – Р. Г. , посредством процесуалния си представител – адв. Ч, е депозирала писмени бележки.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представителна касационните жалбоподатели, изразени в съдебно заседание, писмените защити на страните и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Законосъобразно Ямболският окръжен съд е приел, че протокол №94/06.02.1995 г.е валиден. На първо място, този протокол не е оспорен по предвидения в процесуалния закон ред, докато представения протокол от ищците от 17.02.1995 г. е оспорен в първото по делото заседание. Обосновано съдът е стигнал до извод, че с посочения протокол е взето решение за разпределение на обектите в партера на секциите, за което страните по спора са се подписали. От друга страна, обосновано е прието, че от съдържанието на протокола от 17.02.1995 г. не се установява преразпределение по смисъла на 29, ал.3 ЗЖСК, както и че от данните в протокола от 20.4.1995 г. е налице препращане именно към този от 06.02.1995 г. Правилни са изводите и с оглед данните от съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетеля П.
Изводите на въззивната инстанция, досежно протокола от 17.02.1995 г. съответстват на т. 3 от ТР №32/27.6.1988 г на ОСГК на ВС, съгласно която “Спрямо нищожните решения или действия на орган на ЖСК може и по пътя на косвената проверка в иск за защита на накърнени имуществени права да се прогласи нищожност, без това да е свързано със срок”. В мотивите на обжалваното решение съдът именно това е сторил.и този негов извод е правилен.
Ирелевантни са оплакванията относно приложеното по делото наказателно производство. Документите от него не могат да бъдат ползвани като доказателства в настоящия процес. Не е налице хипотезата на чл.222 ГПК/отм./.
Поради това изцяло неоснователни са наведените от касатора доводи в касационната му жалба, която като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №241/22.10.2007 г. по гр.д. №292/2007 г. по описа на Ямболския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: