РЕШЕНИЕ
№865
София,08.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 2134/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3, ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. С процесуален представител на ищците С. Ц. Л. и Л. А. П. против въззивно решение №33/07.01.2008 г. по гр.д. №596/2005 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІІІ-ми граждански състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С. Ц. Л. и Л. А. П. са предявили против О. П. и Г. х. г. – П. , обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на 42 картини, подробно описани в исковата молба. Сочат като придобивно основание развалянето на договор, наследствено правоприемство и договор за дарение. Твърдят също така, че картините са творби на Ц. Л. , наследодател на първата ищца. Излага се, че с договор от 11.3.1977 г. художникът е прехвърлил собствеността върху картините на Окръжния народен съвет – П. , срещу задължение за заплащане на цена и изграждане на къща-музей, в която да се изложат. Сочи се, че приобретателят не е изпълнил задълженията си по договора, поради което ищците, като наследници на прехвърлителя, са развалили договора едностранно с изявление, което е отправено до О. П. . Твърди се, че след разваляне на договора правото на собственост върху картините е преминало у наследницата на художника и негова дъщеря – С. Л. , която е дарила творбите на сина си Л. Излага се, че О. П. продължава да владее процесните картини посредством Градската х. г. без правно основание.
С решение №124/26.11.2004 г. по гр.д. №960/2002 г. Пловдивският районен съд, ХVІІІ –ти граждански състав, е отхвърлил предявените искове.
С решение №33/07.01.2008 г. по гр.д. №596/2005 г., по въззивна жалба от ищците С, Пловдивският окръжен съд, г.о., VІІІ-ми граждански състав, е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че художникът Ц. Л. е продал картините с договор за покупко-продажба от 11.3.1977 г. като между страните е било постигнато съгласие за прехвърляне собствеността им на ОНС срещу заплащане на покупна цена, определена от специализирана държавна комисия. Относно писмото, изходящо от С. Л. до О. П. съдът е приел, че е налице частично неизпълнение на договора за част от цената/неизплатена/, но това не е породило правото на едностранното му разваляне. Относно неизпълнението на задължението за уреждане на експозиция – музей, посветена на художника, въззивната инстанция е стигнала до извод, че същата не съдържа задължение за изграждане на къща-музей “Ц” в старинната градска част на П. , което по естеството си няма отношение с прехвърлянето на собствеността върху картините и поради което неизпълнението му не води до пораждане на право за разваляне на договора. Съдът е приел, че това неизпълнение не е поражда право за лицето в полза на което е учредено. Като краен извод съдът е посочил, че задължението е изпълнено, тъй като е съставена експозиция – музей, посветена на Ц. Л. , която е сменяла местонахождението си.
Пловдивският окръжен съд е стигнал и до извод, че дори и да бяха настъпили условия за разваляне на договора поради съществено неизпълнение на задълженията на купувача, то към момента на предявяване на иска – 18.3.2002 г. това право е погасено. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.87, ал.5 ЗЗД. Прието е ,че срокът започва да тече от момента в който правото на разваляне на договора може да бъде осъществено, т.е. от момента на неизпълнение на задължението. С оглед данните по делото е прието, че заплащането на картините е станало през 1978 г., а за задължението по чл.ІІІ от договора, за съставяне на експозиция, договорът не предвижда срок, поради което същото става изискуемо след отправяне на покана, като такива покани са изпращани от художника до ГНС-П. през 1977 г. и 1978 г. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че правото за разваляне на договора поради неизпълнение се е погасило през 1985 г. Поради това е прието, че договорът не следва да се счита валидно развален с едностранното изявление на ищцата С от 1998 г.
Срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ищците С адв. П, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. Твърди се, че е налице противоречие между събраните и приети по делото доказателства, кредитиране показанията на заинтересуваните лица и пълната липса на обсъждане и кредитиране показанията на очевидци, едностранчивото и избирателно посочване на факти и доказателства, липса на обсъждане на правните доводи и основания на ищците, както и несъответствие между изводите на съда с доказателствата и правните доводи. Излага се, че е съобразено обстоятелството, че ответниците са създали пречки за събиране на допуснати писмени доказателства, които се намират у тях. Като нарушение на съдопроизводствените правила се сочи лишаването на ищците от възможността да ползват посочени гласни и писмени доказателства, както и до несъбиране/непредставяне/ на писмени доказателствени средства, намиращи се в ответната страна.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателите – адв. П, който депозира писмена защита.
Ответниците по касация – О. П. и Г. х. г. – П. , не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представителна касационните жалбоподатели, изразено в съдебно заседание, писмените му бележки с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./ намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Пловдивския окръжен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че правото да се развали процесния договор е погасено с оглед разпоредбата на чл.87, ал.5 ЗЗД. Този извод изцяло съответства на събраните по делото доказателства, част от които са представени от ищците. От същите се установява, че покани за изпълнение на договорни клаузи са отправяни през 1977- 1978 г. Поради това окръжният съд е стигнал до правилен извод, че към момента на предявяване на иска правото за разваляне на процесния договор е било погасено по давност. Освен доказателствата, описани в мотивите на въззивното решение, този извод изцяло се подкрепя и от намиращия се в първоинстанционното дело доклад/копие/ от ищцата до кмета на О. П. /листове.447 и сл. От първоинстанционното дело/. Същият съдържа изрични признания и цитира писма, отправяни от наследодателя, които представляват покани по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че исковете са неоснователни, без да се разгледат останалите изводи на въззивната инстанция.
Предвид горното, оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни.
Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №33/07.01.2008 г. по гр.д. №596/2005 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.к., VІІІ – ми граждански състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: