РЕШЕНИЕ
№ 827
София,17.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 800/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. Р процесуален представител на ищцата В. А. И., против въззивно решение №384/12.11.2007 г. по гр.д. №1212/2007 г. по описа на Софийския районен съд, ВК, ІV-Д отделение.
Обстоятелствата по делото са следните:
В. А. И. от град С. е предявила против Б. С. С. и А. С. П., и двамата от град С., иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В исковата молба ищцата твърди, че на 10.4.1999 г. е дала в заем та ответника Б. С. С. заем в размер на 30273,75 лева, равняваща се на равностойността на 16200 щатски долара по курса на БНБ към посочената дата, за което ответникът е издал запис на заповед от същата дата. Твърди се също така, че въз основа на записа на заповед е издаден изпълнителен лист и започнато изпълнително дело, като след справка в службата по вписвания ищцата установила, че ответникът е прехвърлил чрез дарение за сестра си – А. С. П./втори ответник/, недвижим имот, а именно ? идеална част от гараж,подробно описан в исковата молба. Твърди се, че посочената сделка е станала след сключване на договора за заем и падежа на задължението по него, като целта на ответника е била да се увреди ищцата, като същия се освободи от имота, за да няма срещу какво да се насочи изпълнението.
С решение от 11.8.2005 г. по гр.д. №2746/2004 г. Софийският районен съд, г.к., 25 състав е отхвърлил иска.
С решение №384/12.11.2007 г. по гр.д. №1212/2007 г., по въззивна жалба от ищцата В, Софийският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че след като ищцата не е доказала достоверността на датата на издаване на записа на заповед, посочен в документа, а именно 10.4.1999 г., следва да се приеме, че това е момента на издаване на официалния диспозитивен документ – определението на съда за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242-244 ГПК/отм./, който не може да бъде по рано от началото на 2001 г., предвид номера на определението – №0603/2001 г. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.145 ГПК/отм./. Поради това съдът е стигнал до извод, че към момента издаване на нотариалния акт за дарение на процесната вещ – 14.9.2000 г., ответникът не е бил издал в полза на ищцата запис на заповед. Не са зачетени доводите на ищцата, че не е проведено производство по чл.250, респ. чл.254 ГПК/отм./, за да бъде прието, че ответникът не дължи на ищцата процесната сума, тъй като това производство не засяга правната сфера на ответницата. Съдът е стигнал и до изводи, че записът на заповед е съставен единствено с оглед нуждите на настоящия процес, както и че не е доказана хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД.
Срещу въззивното решение на Софийският градски съд е подадена касационна жалба от адв. Р процесуален представител на ищцата В, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. В жалбата се твърди, че въззивната инстанция е тълкувала превратно фактите , в резултат на което е достигнала до грешния извод, че записът на заповед е издаден единствено за нуждите на процеса. Излага се довод, че е пренебрегнато обстоятелството, че редовността на издадения от първия ответник запис на заповед е била предмет на изследване и констатиране от съда в хода на производството по издаване на изпълнителния лист от 19.02.2002 г., въз основа на проверения от външна страна запис на заповед, който не е обезсилен по предвидения процесуален ред. Доводът се обосновава с практика на ВКС по гр.д. №36/2005 г., ІІ г.о. Освен това се твърди, че въззивната инстанция е нарушила правилата на доказателствената тежест, като е приел, че в тежест на ищцата е да установи, че записът на заповед е издаден на посочената дата, а доколкото същият носи подписа на издателя, в тежест на последния е да опровергае това обстоятелство. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка – адв. К.
Ответникът по касационната жалба – Б. С. С., посредством служебния си защитник адв. Г, е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.218 г ГПК/отм./.
Ответницата по касация А. С. П. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на жалбоподателката изразено в съдебно заседание, писменото становище на служебния защитник на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Правото по чл. 135 ЗЗД не е абсолютно, а относително право. По своята същност то е вид обезпечение спрямо длъжниците.пражнява се от кредитора спрямо длъжниците и третите лица, с които те са договаряли. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжниците, които увреждат кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително недействително – спрямо кредитора – ищец. За да се уважи този иск следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника затова.
В процесния случай законосъобразно и обосновано СГС е приел, че ищцата не е доказала достоверността на датата на издаване на записа на заповед – 10.4.1999 г., при оспорването му от страна ответницата по исковата молба. Правилни са изводите на съда, че при наличието на процедура по чл.чл.242-244 ГПК/отм./, в която посочената ответница не е участвала, с оглед разпоредбата на чл.145 ГПК/отм./, единствено момента на съдебния акт – определение №0603/2001 г., установява достоверността на датата. Този извод обуславя и правилността на извода, че договорът за дарение е сключен преди възникването на вземането. Презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД няма сила за случаите по ал.3 на чл.135 ЗЗД като в този случай тежестта на доказване принадлежи на кредитора. Ищцата – кредиторка, не е ангажирала нито едно доказателство, установяващо дори намерение за увреждане. Предназначението на увреждането не може да се предполага. То следва да се докаже от този, който го твърди.
Поради това неоснователни са наведените в касационната жалба доводи.
Въпреки изложеното и без това да се отразява на изхода от спора, следва да се добави, че необосновано въззивната инстанция е приела, че записът на заповед е съставен за нуждите на процеса. Този извод не се подкрепя от събраните по спора доказателства. Той не намира опора и в разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК/отм./.
Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №384/12.11.2007 г. по гр.д. №1212/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ВК, ІV-Д отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: