Определение №460 от 30.7.2009 по ч.пр. дело №408/408 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 460
                                           София, 30.07.2009г.
                                     
                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
              ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и девета година в състав:
                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 408 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
      
 
 
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с 274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Т. Г. чрез процесуалния представител адв. А срещу определение № 67 от 23.02.09г.по ч.гр.дело № 1/09г.на Бургаския окръжен съд,с което е оставено в сила определение от 19.11.08г.,постановено по гр.дело № 35/08г.на Поморийския районен съд.
В приложеното изложение жалбоподателят сочи като основания за допускане до касационно обжалване чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК – решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от определение от 22.08.05г.на САС по ч.гр.дело № 1573/05г.;определение от 12.06.07г.на ОС-В. Търново по д. № 454/07г. и решение № 206 от 12.03.08г.на ВКС по т.д. № 855/07г.;
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.след като прецени данните по делото и доводите на страните,намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Повдигнатият процесуалноправен въпрос относно съответствието на наложената обезпечителна мярка с оглед обезпечителната нужда,е разрешен в противоречие с приложената съдебна практика.
Разгледана по същество,частната жалба е основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.308 от ГПК/отм./за допускане на обезпечение по иск,предявен от Л. Г. К.,З. А. К. и А. А. К. против Т. Т. Г. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу строителство,сключен с нот.акт № 194/2005г.,чрез спиране на всякакви строително-монтажни работи в УПИ * в кв.262 по плана на гр. П. с площ от 1060 кв.м и УПИ ХІ-5294 в кв.262 по плана на гр. П.,целият с площ от 334 кв.м. Направен е извод,че събраните по делото доказателства обуславят вероятната основателност на иска и исканата обезпечителна мярка е адекватна доколкото евентуално продължаващото строителство след уговорените между страните срокове би натоварило финансово ищците при вероятно успешно провеждане на иска.
Определението е незаконосъобразно. Съгласно чл.310 ал.1 от ГПК/отм./обезпечение на иска се допуска,когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В чл.316 от ГПК/отм./са посочени видовете обезпечителни мерки,като освен запор върху движими вещи и налагане на възбрана върху недвижим имот са посочени и други,определени от съда подходящи обезпечителни мерки. Смисълът на определяне на обезпечителната мярка е да се подпомогне изпълнението на решението по делото,а не чрез обезпечителната мярка да се замества решението по делото,каквото е искането в случая. Настоящият състав намира,че наложената обезпечителна мярка „спиране на строителството” в случая не е подходяща по смисъла на закона,тъй като с допускането й се постига решение на спора по същество – разваляне на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство.
С оглед на изложеното настоящият състав намира,че следва да отмени обжалваното определение и да остави без уважение искането за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителната мярка”спиране на строителството”.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯ определение № 67 от 23.02.09г.по ч.гр.дело № 1/09г. на Бургаския окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 19.11.08г.по гр.дело № 35/08г.на Поморийския районен съд
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Г. К. за допускане обезпечение на иска с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД,предявен срещу Т. Т. Г. за разваляне на сключен между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу строителство с нот.акт № 194/2005г.,чрез налагане на обезпечителна мярка”спиране на всякакви строително-монтажни работи” в УПИ ІІІ-5294 в кв.262 по плана на гр. П. с площ от 1060 кв.м. и УПИ ХІ-5294 в кв.262 по плана на гр. П.,целият с площ от 334 кв.м.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top