О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София 12.06.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на десети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3371 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ч. П. Ч. чрез адв. А срещу решението от 25.04.08г.по в.гр.дело № 2490/07г.на Софийски градски съд,ІІ Б отделение,с което е оставено в сила решение от 1.07.05г. по гр.дело № 4655/04г.на СРС,ГК,31 състав. С него е уважен предявения от П. П. Ч. ,А. Я. Б. и Д. К. Б. против Ч. П. Ч. иск с правно основание чл.108 от ЗС да предаване владението на гараж и барака,изградени в УПИ ХІІІ-457 от кв.20 по плана на кв. Симеоново,София.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение № 803 от 21.10.94г.по гр.дело № 662/94г.на І г.о.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,приема за установено следното:
За да уважи предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС въззивният съд е приел,че ищците като собственици на поземления имот са придобили собственически права и върху процесните барака и гараж по приращение. При безспорното обстоятелство,че ответникът владее и двете спорни постройки съдът е приел,че са налице предпоставките за успешното провеждане на ревандикационния иск. Изложил е мотиви за неоснователността на възражението му,че ги е придобил по давност,като е приел,че не е установено да е упражнявал фактическа власт върху спорните обекти постоянно,непрекъснато,спокойно и явно повече от 10 години без противопоставяне от страна на ищците.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос относно придобивната давност ,е съществен ,тъй като е обусловил съдържанието на въззивното решение,но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. По този въпрос решаващият съд е изложил своите съображения,обосновани с конкретно посочени доказателства и основаващи се на материалния закон. Приложеното решение на ВС е по конкретен казус,който не е относим към настоящия. В него е застъпено становището,че може да се придобие владение със съгласието на предишния владелец,без да е необходимо то да е дадено в някаква форма. Съдържащото се в изложението твърдение,че собствениците на терена доброволно са прехвърлили на жалбоподателя владението върху гаража касае пороци на решението,свързани с правилната преценка на доказателствата,които биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.04.08г.,постановено по в. гр.дело № 2490/07г.на Софийски градски съд,ІІ-б отделение по жалба на Ч. П. Ч..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.