2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1164
С., 09.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 596 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. Л. Щ. със съдебен адрес в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. Иван Р., против въззивното решение № 717 от 11 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 695 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 18 от 16 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 1565 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. в обжалваните му части за присъдения размер на издръжката над 60 лева до 80 лева и за осъждането на касатора за заплащане на издръжка за периода преди завеждане на иска.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, защото съдът е присъдил издръжка за минало време за срок по-голям от законовоустановения; не са събрани искани от касатора доказателства, нито са обсъдени събраните такива; установено е, че ищцата почти ежедневно е получавала от касатора подаръци и парични суми за детето, както и дрехи, поради което касаторът е дал издръжката в натура, а не парично; за размера на издръжката не е взета предвид ниската възраст на детето; касаторът е доказал, че иска контакт с детето, но ищцата му пречи; между страните има споразумение за издръжка от друга дата; съдът не е взел предвид реалният доход на ищцата. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на съдилищата в страната относно неправилното тълкуване и приложение на материалния закон по правната природа и характера на иска, последиците от неговото уважаване, действието на решението (сочи се решение на окръжния съд в[населено място]) и по процесуалноправния въпрос, разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и със задължителната практика по задължението на съда за обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните; посочените два въпроса са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата С. Е. Е.-Щ. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. О. Б., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че от десетия ден след раждането си детето на страните се отглежда само от майката, като съобразно възрастта на детето месечно за задоволяване на нуждите му са необходими 160 лева; доходите на бащата се почти три пъти по-големи от тези на майката; бащата следва да заплаща половината от необходимите за издръжката средства; даването на предметни подаръци за детето не е осигурило нужната му издръжка за минал период; липсват доказателства за твърденията на касатора, че вътре в колети е изпращал и пари на детето; претенцията за издръжка е била удовлетворена за период от три седмици над едногодишния период, но оплакване в тази насока нямало във въззивната жалба.
Допускането до касационен контрол се търси по всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не сочи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Първият от поставените въпроси не отговаря на посочените критерии. Касаторът не е успял да формулира такъв материалноправен въпрос, който да е обусловил решаващата воля на съда, нито да я е подготвил, за да се счете, че с разрешаването на поставения проблем по различен начин от въззивния съд крайния изход по спора би бил променен. Поставеният от касатора въпрос е толкова широк, че липсата на конкретизиране от негова страна на връзката на въпроса с мотивите на съда, не дава възможност да се прецени кое точно разрешение на въззивния съд следва да се преценява. Тъй като касационният съд е властен само да конкретизира и уточнява поставените въпроси, липсата на въпрос по обуславящите изхода на спора изводи на съда пречи на касационния съд да извърши преценка дали и доколко е налице противоречиво разрешаване на поставен въпрос с разрешението, дадено в приложеното от касатора решение – решение № 239 по в.гр.д. № 89 за 2009 г. на окръжния съд в[населено място], както и да прецени дали разрешаването на въпроса в контекста на разглеждания случай ще допринесе за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По поставения процесуалноправен въпрос касаторът не е посочил задължителна практика или влязла в сила съдебна практика на съдилищата, за да се установи разрешаване на въпроса в нарушение на задължителната съдебна практика или противоречивото му разрешаване от съдилищата. Задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните по спора произтича от задължението, закрепено в чл. 235 ал. 2 ГПК, съдебното решение да бъде основано на установените от съда обстоятелства по делото и на закона. В случая касаторът претендира, че съдът е пренебрегнал доказателства за даването на издръжка в натура, за реалните доходи на страните, както и за пречките, които майката създава за връзката между бащата и детето. Даденото от въззивния съд разрешение е напълно съответно на трайното разрешение на поставения въпрос – въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, но е достигнал до изводи, с които касаторът не е съгласен, което не налага даването на отговор по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Несъгласието на страната с изводите на съда по фактите не съставлява необсъждане или пренебрегване на обстоятелства и доводи на страните. На последно място, пречките, които единият от родителите създава на другия за поддържане на лични отношения с детето, следва да са предмет на друго производство и са неотносими при разглеждането на иск за издръжка.
Освен посочените въпроси, касаторът е посочил, че съдът е присъдил издръжка за минало време за по-дълъг срок от предвидения в чл. 87 СК (отм.). Според задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, ВКС може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, който има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Направеното оплакване е по естеството си за недопустимост на решението в тази му част, поради което касационният контрол следва да бъде допуснат.
За касационния контрол касаторът дължи 25 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 717 от 11 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 695 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. в частта му по иска по чл. 87 СК (отм.).
УКАЗВА на касатора Х. Л. Щ. в едноседмичен срок от получаване на преписа от настоящото определение да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 25 лева за касационното разглеждане на спора, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 717 от 11 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 695 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: