3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр. С., 23.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1206 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по жалбата на С. Николова Д. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. Ц. Ч., против протоколно определение от 22 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 2327 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2007 г. (неправилно посочено е в жалбата, че е насочена срещу въззивното решение № 154 от 9 април 2009 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, тъй като във въззивното решение липсва произнасяне по исканото от частната жалбоподателка изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера му), с което е оставено без уважение искането на Д. за увеличаване на размера на предявения иск във въззивното производство.
В жалбата се поставя въпросът за допустимостта на увеличението на иска в рамките на висящо въззивно производство при влязло в сила решение за отхвърляне на иск срещу друг ответник, предявен в условия на евентуално съединяване на претенциите спрямо него. Жалбоподателката сочи, че е налице самостоятелен характер на процесуалните правоотношения между ищцата и двамата ответници, като влязлото в сила решение спрямо един от ответниците е десезирало съда от иска й спрямо него, но не е дало отражения върху другото отношение, защото то е отделно и напълно автономно, с което се цели и осъждането на останалия ответник; искането за увеличаване на размера на иска във въззивното производство е допустимо и заявено по надлежния ред.
Ответникът С. дирекция на вътрешните работи – “П. безопасност и спасяване” –[населено място], в отговор по реда на чл. 275, ал. 1 от ГПК на жалбата на С. Д. изтъква, че изменение на размера на предявения иск пред втората инстанция е недопустимо.
Жалбата следва да се счете, че е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК – въззивният съд не е указал на жалбоподателката възможността да обжалва определението (а то подлежи на обжалване, тъй като то е такова по смисъла на чл. 213, б. “а” от отменения ГПК, защото прегражда пътя за постановяване на решение по увеличената претенция, правото на иск по която би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да я разгледа не би могъл да бъде преодолян).
Относимите обстоятелства са следните:
Жалбоподателката е предявила иск срещу Н. служба “П. безопасност и защита на населението”, МВР[населено място], евентуално съединен с иск против С. дирекция на вътрешните работи, за сумата 20000 лева, представляващи неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие смъртта на нейни близки. Изрично е заявено, че предпочитан ответник е СДВР. С решение без номер от 19 март 2007 г., постановено по гр.д. № 931 по описа на СГС за 2005 г., първоинстанционният съд приел иска срещу СДВР за изцяло основателен и отхвърлил иска спрямо Националната служба “ПБЗН” МВР[населено място]. Въззивна жалба била подадена само от СДВР. С молба, преписи от която са връчени, ищцата, в позицията си на въззиваема, поискала увеличаване на иска за причинените й вреди както следва – за смъртта на сина й Д. Д. Д. претенцията е увеличена с 33000 лева (общ размер от 40000 лева), за смъртта на съпруга й Д. Д. Д. претенцията е увеличена с 33000 лева (общ размер от 40000 лева), а за смъртта на внучката й С. Д. Д. претенцията е увеличена с 24000 лева (общ размер от 30000 лева) или общо увеличението на предявения иск е в размер на 90000 лева. По искане на Д. за увеличаване на предявения от нея осъдителен иск в съдебното заседание от 22 октомври 2008 г. въззивният съд приел, че искът е уважен изцяло, не е подадена въззивна жалба от ищцата, поради което заявеното изменение представлява по естеството си нов иск, което е недопустимо във въззивното производство.
Атакуваното определение е неправилно.
Съобразно разрешението, дадено в т. 9 от ТР № 1 от 4 януари 2001 г. на ОСГК по т.гр.д. № 1/2000 г., пред въззивния съд е допустимо изменение на иска чрез увеличаване или намаляване на размера му. Този извод се обосновава с обстоятелството, че при такова изменение ищецът не изтъква нов юридически факт като ново основание за претенцията си в сравнение с вече заявения с исковата молба, а се предявява допълнителен такъв относно част от същото спорно право, което вече е заявено с исковата молба, но предметът на делото се запазва. В случаите, когато ищецът не е предявил въззивна жалба поради уважаване изцяло на претенцията му от първоинстанционния съд, но висящността на спора по предявения иск е възстановена чрез жалба на противната страна, липсва пречка за увеличаване размера на иска и пред въззивната инстанция, тъй като с оглед суспензивния ефект на въззивната жалба първоинстанционното решение относно предявеното притезание не е влязло в сила. Такова е разрешението на този въпрос, дадено с решение № 409 по гр.д. № 740 за 2009 г. на ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика от ВКС.
Допустимо е предявяването на искове срещу няколко ответници тогава, когато исковете имат за предмет права или задължения, които почиват на едно и също основание – произтичат от един и същ юридически факт. Всеки от другарите в този случай стои спрямо съда в отделно процесуално правоотношение. Когато общият факт е непозволено увреждане се приема, че е евентуално другарство е допустимо. По волята на ищеца при подобно съединяване на искове съдът дължи произнасяне срещу втория ответник ако отхвърли претенцията срещу първия или съдът бъде десезиран от разглеждането на претенцията спрямо първия. Това развитие на процеса се основава на същото вътрешнопроцесуално условие, характерно за евентуалното обективно съединяване на искове, а именно – разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. Предвид самостоятелността на процесуалните правоотношения, по волята на ищеца производството по делото може да бъде прекратено спрямо кой да е от евентуалните ответници, без това да засегне висящността на спора спрямо другите. Така и когато искът срещу един от ответниците при подобно съединяване на исковете бъде отхвърлен и решението в тази му част не бъде атакувано от ищеца, принципът за самостоятелност на процесуалното правоотношение налага извода, че спрямо останалите процесуални правоотношения важат общите правила за развитието на съдопроизводството, включително и възможността за изменение на иска чрез увеличаване на размера му.
По изложените съображения следва да се приеме, че определението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като ВКС допусне изменението на предявения иск чрез увеличаване на размера му както е посочено от ищцата и делото се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 22 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 2327 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2007 г., с което е оставено без уважение искането на С. Николова Д. за увеличаване на размера на предявения иск във въззивното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА изменение на предявения иск на С. Николова Д. против С. дирекция на вътрешните работи [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени от Д. неимуществени вреди от непозволено увреждане, като претенцията за обезщетение за причинени вреди от смъртта на сина й Д. Д. Д. се увеличава с 33000 лева, за смъртта на съпруга й Д. Д. Д. претенцията се увеличава с 33000 лева и за смъртта на внучката й С. Д. Д. претенцията се увеличава с 24000 лева.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: