О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
София, 16.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2479/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.П.П.-процесуален представител на М. Д. П. срещу решение от 11.12.2012 год.на Окръжен съд – Монтана,постановено по гр.д.№ 289/2012 год.,с което е потвърдено решение от 16.08.2012 год.по гр.д.№ 647/2011 год. на Районен съд – Монтана,с което на основание чл. 97,ал.1 ЗЗД е преобразувано задължението на касатора към Д. М. К.,произтичащо от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,оформен с нот.акт № *,т.ІХ,нот.д.№ 3089/28.11.1997 год.,от такова за поемане на цялостна издръжка и гледане в негов паричен еквивалент в размер на сумата 300 лв. месечно,считано от предявяване на иска – 16.11.2011 год. до настъпване на промяна на обстоятелствата,наложили трансформацията на натуралната издръжка в парична равностойност и касаторът е осъден да заплаща на Д. М. К. сумата 300 лв. месечно,считано от 16.11.2011 год. до настъпване на промяна на обстоятелствата,наложили трансформацията на натуралната издръжка в парична равностойност.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материално-правния въпрос относно приложението на чл.79, ал.1 във вр.чл.97,ал.1 ЗЗД и по процесуално-правния въпрос за възможността на кредиторът по алеаторния договор да трансформира натуралната издръжка в парична равностойност при изправен длъжник.
Ответната страна Д. М. К. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че касаторът – ответник не е престирал и не престира от 2009 год. грижи и издръжка спрямо кредитора, такива,каквито са уговорили в договора,а именно да му осигурят спокоен и нормален живот.Изпращала е от 2009 год.само по 40 лв. месечно за лекарства,поради което е неизправна страна по алеаторния договор,а в този случай кредиторът има право във формата на компенсаторно обезщетение да иска вместо изпълнение в натура заплащането на паричния му еквивалент.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с константната практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-ТР на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или ПП на ВС,както и решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК,според която договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид ненаименован алеаторен договор. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определя по съгласие на страните, които съгласно чл.9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка – дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност. Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че процесуалноправният въпрос е неотносим в случая тъй като касатора – ответник е неизправна страна по алеаторния договор,т.е.неизправен длъжник.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.12.2012 год.на Окръжен съд – Монтана,постановено по гр.д.№ 289/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: