О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
София, 18.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5791/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Б. К. , представлявана от адвокат Кр.С. срещу решение № 1073/ 03.06.2013г., постановено по гр.д. № 364/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение от 23.11.2012 г. по гр.д. № 11705/2009 г. на СГС, Гражданско отделение, 4 състав по предявените алтернативни искове по чл.27 ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗЗД за унищожаване на сделка за продажба на недвижим имот поради сключването й при „крайна нужда” и явно неизгодни условия и се присъждат разноски в размер на 3013 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.Счита, че процесуалните нарушения се изразяват в неправилното допускане на свидетелски показания за оспорване на частни документи, съставени от страната, нарушение по чл.164, ал.1, т.6 ГПК, разпит на свидетелите в нарушение на чл.165, ал.2 ГПК. Като съществено процесуално нарушение е посочена липсата на финансово счетоводна експертиза относно заключението за наличие на „крайна нужда” у продавачите, както и медицинска такава относно първоначалните симптоми за заболяването на Д. П. и влошеното й здравословно състояние,както и кредитирането на показанията на свидетеля С. Д. М., който е заинтересован от изхода на делото, защото има дела с К.. Наведено е оплакване и за нарушения на материалния закон и в конкретност разпоредбите на чл.27 ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗЗД, както и че съдебният акт противоречи на задължителната и каузална практика, която предпоставя изискуемост на задълженията и промяна преди и по време на сделката на материалното положение на продавачите. Като порок на решение е посочена и неговата необоснованост при преценка на здравословното състояние на П., нуждата от парични средства за лечението й, което е започнало значително време след сключването на сделката и характера на получените пари от ищцците.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК по следните процесуални въпроси- 1.Може ли със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на нотариален акт относно изявленията на страните по сделката.Позовава се на мотивите към т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 51 от 21.07.2010 г. по т.д. № 528 от 2009 г. и др.2.Задължен ли е съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитни правила, отнасящи се до конкретния правен спор – решение № 554 от 8.02.2012 г. по гр.д. № 1163 от 2010 г. ВКС, ГК, ІV г.о.3.Може ли съдът да се обосновава с предположението си и с допускането, че след договора за продажба евентуално могат да настъпят неблагоприятни последици за продавачите, които могат да утежнят тяхните материални потребности, за които потребности обаче към момента на сделката не са събрани никакви реални доказателства. Могат ли след сключването на сделката да настъпят факти, които при иск по чл.33 ЗЗД да са от значение за спорното право и които освен това да се отнасят към съществуването на „крайна нужда” в момента на продажбата. Поставени са и следните въпроси: Необходимо ли е „ крайната нужда” да се обоснове с внезапно влошаване на материалното или здравословно състояние на продавачите или причината за извършване на продажбата при крайна нужда може да бъде и трайното и непроменено състояние значително време преди сделката;Какво е съдържанието на „крайна нужда” по смисъла на чл.27 вр. с чл.33 ЗЗД;Трябва ли задълженията на продавача да са изискуеми за да се прецени,че те го поставят в „крайна нужда” или пък се намираме пред „крайна нужда” при наличието на всякакъв дълг на продавача и са налице всякакви претенции за издължаването му;Налице ли сме пред явно неизгодни условия ,когато цената по която е продаден имота е по-висока от данъчната оценка, удостоверена за същата календарна година;Може ли със свидетелски показания да се доказва кандидатстването за банков кредит и отказа за отпускането на такъв;Следва ли при обсъждането на гласните доказателства съдът да вземе предвид заинтересоваността на някои от свидетелите.
Ответника П. Й. П. е депозирал отговор , в който подържа неоснователността на касационната жалба и взема становище за недопустимост на касационното обжалване предвид липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата Д. П. П. не е заявила становище по представената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.
Касираното въззивно решение обаче не следва да се допусне до касационно обжалване тъй като не са налице условията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Софийският апелативен съд е постановил решение по предявените конститутивни искове по чл.27 вр.с чл.33 ЗЗД от Д. П. П.и П. Й. П. срещу К. Б. К. за унищожаване поради крайна нужда и неизгодни условия на сделката за покупко- продажба сключена с н.а. № 121,т.01, рег. № 2141, н.д. № 107 от 2009 г. С този нотариален акт Д. П. П. и нейният син П. Й. П. са продали на К. Б. К. апартамент № 4, находящ се в [населено място], район „И., блок 4, вход А-1, етаж 2, със посочена застроена площ от около 91.00 кв.м., заедно с мазе № 5, заедно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което сградата е построена, цялото от 765 кв.м., съставляващо УПИ-ІV-9, а по скица УПИ-V-566 от квартал 57 по плана на [населено място], местност „И.“, за сумата от 104 000 лева, която сума продавачите са заявили, че са получили напълно от купувачите, преди подписването на нотариалния акт. Срещу ответниците- продавачи по нотариалния акт е било насочено принудително изпълнение за предаване владението на процесния апартамент по изп.д.№ 201085 80400012 по описа на ЧСИ Х. и Д. с взискател по изпълнителното дело-касаторката. По делото е изслушана техническа експертиза, установяваща, че пазарната цена на имота към датата на продажбата е била в размер на сумата от 229 646 лева. Въз основа на свидетелски показания е прието, че ответника П. се е намирал в лошо финансово състояние, тъй като е следвало да връща получени от лихвари заеми и затова е бил принуден да продаде притежавания от него в съсобственост с майка му недвижим имот на цена повече от два пъти по-ниска от средната пазарна цена. В решението подробно е разгледано здравословното състояние на Д. П. , преценени са техните доходи и е било прието, че ищците са се намирали в тежко финансово състояние, което им е пречело да покриват разходите за здраве, битови нужди и да обслужват взетите кредити.При тази фактическа обстановка е прието,че предявеният иск е основателен, защото са налице трите елемента от фактическия състав , а именно състоянието на съсобствениците ги е принуждавало да сключат сделката, налице е бил недостиг на парични средства за изплащането на поети от П. дългове, липсвали са средства необходими за лечението на П., както и средства за посрещане на техните лични и семейни нужди. Установен е вторият елемент изразен в причинната връзка между условията за сключване н сделката и самата сделка и е налице последното условие сделката да бъде сключена при явно неизгодни условия, а неизгодни са тези условия при които е нарушен принципа на еквивалентност, защото имота е бил продаден на цена, съответна на данъчната оценка и два пъти по- ниска от пазарната цена на имота.
Въззивният съд не се е отклонил от трайната съдебна практика, изследвайки наличието на посочените елементи. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело , който е обусловил правната воля на съда , обективирана в обжалвания съдебен акт и който е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на текста. Поставените материално правни въпроси касаят правилността и обосноваността на изводите на въззивният съд и са в приложното поле на чл.281, т.3 ГПК , а не се отнасят до отклонение от трайната съдебна практика, налагащо касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите относно необходимостта „ крайната нужда” да се обоснове с внезапно влошаване на материалното или здравословно състояние на продавачите или причината за извършване на продажбата при крайна нужда може да бъде и трайното и непроменено състояние значително време преди сделката; както и какво е съдържанието на „крайна нужда” по смисъла на чл.27 вр. с чл.33 ЗЗД и трябва ли задълженията на продавача да са изискуеми за да се прецени, че те го поставят в „крайна нужда” или пък се намираме пред „крайна нужда” при наличието на всякакъв дълг на продавача и са налице всякакви претенции за издължаването му имат теоритичен характер и се отнасят до материалните предпоставки на иска по чл.33, ал.1 ЗЗД.Въззивният съд е посочил че предпоставките са три и че са налице в кумулативна даденост, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика , с която са съобразени изводите на въззивния съд.
Не следва да се допуска касационна проверка на решението и по поставените процесуални въпроси, защото те също касаят правилността на постановеният съдебен акт. Допускането на експертиза се налага само в случаите ,когато съдът намира, че му липсват професионални познания в определена област и преценката,че такава не се налага не представлява процесуално нарушение. Освен това преценката на свидетелските показания е въпрос на вътрешното убеждение на съда, което съответства на трайната съдебна практика и не налага допускане на касационна проверка на решението,защото не осъществява целите, поставени в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК за уеднаквяване и усъвършенстване на съдебната практика.
Не са налице условията за допускане на предвидената в ГПК факултативна касационна проверка отново поради липса на условията на чл.280, ал.1 ГПК и по въпросите относно допустимостта на свидетелските показания при оборване на заявеното в нотариалния акт, че продавачите не се намират в състояние на крайна нужда. В случая не се касае до установяване на симулация, не се намираме в хипотезата на чл.164, ал.1, т.1, т.4, т.5 и т.6 ГПК, тъй като не се касае до съществените елементи на сделката за продажба , а и предварителния отказ от права е недействителен.
По горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1073 от 03.06.2013г., постановено по гр.д. № 364/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: