О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 21.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2788/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№860/11.02.2013 г., подадена от адв. С. И. – процесуален представител на ищцата Д. В. П. от [населено място], против решение №279/15.12.2012 г. по гр.д.№701/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №730/21.9.2012 г. по гр.д.№1504/2012 г. по описа на Шуменския районен съд, ХІІІ състав, и са отхвърлени предявените от Д. В. П. от [населено място] против [фирма] – Ш., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ, е законосъобразно, тъй като извършеният от работодателя подбор е законосъобразен, при спазване критериите на чл.329, ал.1 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се също така, че още с исковата молба и в първото поделото заседание ищцата е оспорила незаконосъобразното извършване на подбора, компетентността на комисията и критериите, при указано доказателствена тежест. Излага се, че въпреки, че и с отговора на въззивната жалба и в самото съдебно заседание ищцата е възразила по приемането на доказателства и допускането им, съдът не се съобразил с мотивите на страната и е допуснал разпита на свидетел и е приел писмените доказателства. Сочи се, че мотивите на окръжния съд се основават най-вече на доказателствата, допуснати пред въззивната инстанция, като е налице нарушаване на разпоредбата на чл.266 ГПК, поради което решението е постановено при съществено процесуално нарушение. Във връзка с това се поставя процесуалноправният въпрос “Допустимо ли е събирането на нови доказателства пред въззивния съд, кога и в какви случаи и в какви случаи се прилагат разпоредбите на чл.266 ГПК ?”. Сочи се противоречива на обжалваното решение практика по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – Ш., посредством процесуалния си представител – адв. П. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставеният от касационната жалбоподателка въпрос е относим към решаващите изводи на въззивната инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №279/15.12.2012 г. по гр.д.№701/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№860/11.02.2013 г., подадена от адв. С. И. – процесуален представител на ищцата Д. В. П. от [населено място].
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: