О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1207
гр. София 29.10.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4385 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв Й. З., срещу решение от 30.11.2012 г. по гр.дело № 11411/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 03.06.2011 г. по гр.дело № 47895/2010 г. на Софийски районен съд и е отменено по иска на Ж. П. Г. – френски гражданин срещу жалбоподателя наложено на Ж. П. Г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като незаконно и е осъден жалбоподателя да заплати на Ж. П. Г. разноски по делото за първата инстанция 200 лв. и 270 лв. за въззивната инстанция.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. задължен ли е съдът при преценката на свидетелските показания да спазва и прилага определени правила, при които да формира изводите си за релевантните обстоятелства относно факта на осъществяване на дисциплинарно нарушение и неговата установеност, в това число като преценява дали отделен свидетел е възприел лично и непосредствено обстоятелствата, за които дава показания или представите възпроизвеждат обясненията на някоя от страните, 2. следва ли съдът при постановяване на решението да прецени и да обоснове дали е налице и каква е възможната заинтересованост на всички свидетели, когато е приел в съдебния акт, че техните противоречиви твърдения не му дават възможност да обоснове изводи и заключения по поставения за разглеждане правен спор, решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 48/14.05.20012 г. по гр.дело № 447/2011 г. на ВКС IV г.о., решение № 1203/18.08.1956 г. по гр.дело № 5106/1956 г. на ВС I г.о., решавани противоречиво от съдилищата – решение № 327/30.06.2010 г. по гр. дело № 476/2010 г. на Окръжен съд [населено място], решение № 650/1.05.2006 г. на ВКС III г.о., 3. длъжен ли е съдът при постановяване на решението да извърши самостоятелна преценка и да обоснове дали е налице съответствие между извършеното нарушение на трудовата дисциплина съобразно разпоредбата на чл.187 КТ и наложеното наказание и дали работодателят е приложил правилно нормата на чл.189, ал.1 КТ при налагане на оспореното дисциплинарно наказание, предвид тежестта на нарушението и поведението на наказаното лице, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 62/18.02.2011 г. по гр.дело № 955/2010 г. на ВКС III г.о., решение № 1678/01.12.99 г. по гр.дело № 570/99 г. на III г.о., постановено по реда на ГПК/отм./, 4. дали работодателят при налагане на дисциплинарно наказание за нарушения по чл.187, т.7 КТ има правото на преценка във всеки конкретен случай какво е било дължимото поведение на работника или служителя с оглед основните му трудови функции, установими от наименование на длъжността, обстоятелствата по делото или становищата на страните, дори и при липса на длъжностна характеристика или правилник за вътрешния трудов ред, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 5. за обема на правомощията на работодателя при налагане на дисциплинарно наказание за нарушения по смисъла на чл.187, т.7 КТ, а именно в хипотезата на „неизпълнение на законните нареждания на работодателя”, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Ж. П. Г. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.357,ал.1,вр.чл.188,т.2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че между жалбоподателят [фирма] [населено място] и ответникът по жалбата Ж. П. Г. е съществувало валидно трудово правоотношение от 26.05.2008 г., като Г. е заемал длъжността „специалист обслужване на клиенти с френски език”. Със заповед № 437/15.09.2010 г. на Управителя на дружеството на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на осн.чл.188, т.2,вр.чл. 187,т.3 и т.7 КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 15.09.2010 г.
Прието е, че от формална страна заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание на ищеца Г. е законосъобразна, тъй като към момента на издаването работодателят е спазил изискванията на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ – изискани са писмени обяснения от ищеца преди налагане на наказанието, заповедта е мотивирана, в същата извършеното според работодателя дисциплинарно нарушение е описано с индивидуализиращите го обективни и субективни признаци, наказанието е наложено в рамките на предвидените в КТ преклузивни срокове.
Съдът е приел, че съобразно мотивите на заповедта наказанието е наложено на Ж. П. Г., за това, че на 16.07.2010 г. в 15.38 часа не бил включен в системата за приемане на обаждания по време, когато е трябвало да бъде на линия и да приема обаждания и затова, че след като получил нареждане от мениджъра си М. М. да приеме обаждането, служителят не го изпълнил, а вместо това оставил обаждането на клиента в режим на изчакване и клиентът затворил.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите на ответника Ат.А. и М.М. и свидетелите на ищеца – З.З. и Д.Г. и е направил извода, че от събраните противоречиви гласни доказателства не може да се изведе безспорен извод за причината за преустановяване на водения от ищеца Г. с клиент на фирмата телефонен разговор и за осъществено от него виновно поведение, свързано с това събитие. Прието е, че при оспорване на дисциплинарното наказание от служителя в доказателствена тежест на работодателя е установяване на законосъобразността на наказанието. Приел е, че жалбоподателят-ответник не е ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина в атакуваната заповед, предвидени в разпоредбите на чл.187,т.3 и т.7 КТ, обосновали налагане на дисциплинарно наказание. Според въззивния съд описаните в обжалваната заповед действия, съответно бездействия, квалифицирани от работодателя като дисциплинарни нарушения, извършени от ищеца не могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл.186 КТ и чл.187 КТ. Прието е след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че описаните в мотивите на обжалваната заповед действия и бездействия на Ж. П. Г. не обосновават извода за виновно неизпълнение на трудовите задължения и че ищецът е имал описаното в заповедта недобросъвестно и непрофесионално поведение. За да направи изводите си съдът се е съобразил с разпоредбите на чл.172 ГПК и е приел, че с оглед обстоятелството, че св. М. е пряк началник на ищеца, по чиято инициатива е наложено дисциплинарното наказание не са годни и достатъчни за установяване на визираните в заповедта дисциплинарни нарушения. Прието е, че не може да се изведе извод за наличие на извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, описани в процесната заповед и с оглед на показанията на св. А. – служител при ответника – сега жалбоподател. Прието е, че свидетелските показания на двете групи свидетели установяват различна фактическа обстановка и според съда преценката им не може да обоснове извод, че ищецът е осъществил, визираното в заповедта укоримо поведение.
Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че като заемащ длъжността „специалист обслужване на клиенти с френски език” ищецът е имал задължение непрекъснато да е „на линия”, съответно непрекъснато да е включен в системата за телефонни обаждания. Наличието на посоченото задължение съдът е приел за неустановено от представения по делото трудов договор между страните в непълен вариант, като не е представена и неразделната част от него Правилник за поведение в бизнеса на корпорацията I., както и от приложената длъжностна характеристика на длъжността, заемана от ищеца. Прието е, че според представените доказателства в трудовата функция на ищеца е включено да отговаря на телефонни обаждания, както и да отговаря на писмени запитвания за поддръжка по e-mail, интернет и факс, съответно не е установено изискване тези дейности да се извършват едновременно.
При тези съображения съдът е направил извода, че по делото не е безспорно установено от жалбоподателя-ответник ищецът Г. да е извършил визираните в атакуваната заповед дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ и чл.187, т.3 и т.7 КТ, поради което наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконно и следва да се отмени. Освен това съдът е приел, че наложеното на ищеца наказание не е съобразено с разпоредбите на чл.189 КТ, тъй като не съответства на тежестта на нарушението, на обстоятелствата, при които е било извършено и на поведението на ищеца. С оглед на това съдът е приел, че следва да се отмени издадената на 15.09.2010 г. заповед от Управителя на дружеството-жалбоподател за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на Ж. П. Г. като незаконнна.
По правните въпроси:
Несонователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси, формулирани в п.1-ви и 2-ри от изложението.
С решение № 48/14.05.2012 г. по гр.дело № 447/2011 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти от значение за спора, че съдът определя силата, с която страната по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правните въпроси по същият начин. Показанията на двете групи свидетели, посочени от страните по делото са обсъдени от съда, преценена е и достоверността им и възоснова на тази преценка съдът е изградил решаващите си правни изводи по основателността на предявения иск.
Съдът намира, че правните въпроси, поставени в п.1-ви и 2-ри от изложението не са разрешавани противоречиво от съдилищата.
С решение № 1203/18.08.1956 г. по гр.дело № 5106/1956 г. на ВС I г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ състав на съда е приел, че показанията на свидетел лично заинтересуван от изхода на делото трябва да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, а при нужда да се съберат и нови такива, даже служебно, при съпоставяне на които би могло да се определи доколко показанията на заинтересувания свидетел са достоверни. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правните въпроси по аналогичен начин. При преценка за наличие на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.,т.2 ГПК съдът не обсъжда цитираното в изложението решение № 327/30.06.2010 г. по гр. дело № 476/2010 г. на Окръжен съд [населено място], тъй като същото не е приложено от жалбоподателя към касационната жалба. Освен това към изложението жалбоподателят не е приложил и решение № 650/11.05.2006 г. на ВКС III г.о. При извършената служебна справка съдът не установи наличието на това решение, поради което не го обсъжда.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, поставен в п.3-ти от изложението – длъжен ли е съдът при постановяване на решението да извърши самостоятелна преценка и да обоснове дали е налице съответствие между извършеното нарушение на трудовата дисциплина съобразно разпоредбата на чл.187 КТ и наложеното наказание и дали работодателят е приложил правилно нормата на чл.189, ал.1 КТ при налагане на оспореното дисциплинарно наказание, предвид тежестта на нарушението и поведението на наказаното лице.
С решение № 62/18.02.2011 г. по гр.дело № 955/2010 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът е приел, че в случай на спор по законосъобразността на дисциплинарно уволнение, когато с доказателствените средства на гражданския процес се установи подобно поведение на конкретния работник от обективна и субективна страна са налице предпоставки за извод, че са извършени едно или няколко тежки нарушения на трудовата дисциплина и е възникнало основание за налагане на дисциплинарно наказание. Въззивният съд не е разрешил правния въпрос в отклонение от цитираната практика на ВКС. Прието е с оглед на събраните по делото доказателства, че не е безспорно установено, при условията на пълно доказване от ответника-сега жалбоподател описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения да са извършени от ищеца Ж. Г.. Изведените правни изводи са различни, тъй като с въззивното решение са установени различни факти от тези, обосновали решаващите правни изводи в цитираното решение на ВКС.
Правният въпрос съдът не е разрешил и при наличие на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 1678/01.12.99 г. по гр.дело № 570/99 г. на III г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че във всички случаи на оспорено пред съда наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл.189,ал.1 КТ. С въззивното решение правният въпрос съдът е разрешил в същият смисъл.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси, формулирани в п.4-ти и 5-ти от изложението. За се установи посочената предпоставка за допускане на касационно обжалване следва разрешаването на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение да допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставените правни въпроси касаят приложението на чл.187, т. 7 КТ, разпоредбите на който текст са ясни пълни и безпротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законите и/или обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 30.11.2012 г. по гр.дело № 11411/2011 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 14172/07.02.2013 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ,[жк], „Б. П. С.”, сгр. № 5А, чрез адв.Й.З., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: