О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София 12.01.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3356 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответницата Б. К. С., чрез адв. Г. Д. срещу решение № 37/13.01.2014 г. по в.гр.дело № 889/2013 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 854/01.08.2013 г. по гр.дело № 1954/2013 г. на Пернишкия районен съд, с което са определени на осн.чл.128,ал.1 СК мерки на лични отношения на Р. Н. М. и Й. В. М., двамата от [населено място] с техния внук Й. Н. М., [дата на раждане] , живущ в [населено място],[жк]както следва – до навършване на 3-годишна възраст на детето Р. Н. М. и Й. В. М. да виждат и вземат детето всяка трета събота от месеца от 10.00 ч. до 13.00 ч, като личните контакти с бабата и дядото се осъществяват на територията на [населено място], както и извън това време по споразумение между страните, след навършване на 3-годишна възраст на детето Р. и Й. М. да виждат и вземат детето всяка трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в [населено място], както и десет дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката Б. К. С., както и извън това време по споразумение между страните и когато детето пожелае, като е постановено, че за осъществяване на мерките на лични отношения Р. и Й. М. имат задължение в началото на всеки от така определените периоди да взимат детето от дома на майката и да го връщат там в края на всеки период.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението е поставен правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията си по т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – за значението на обстоятелството, а именно постоянното местоживеене на бабата и дядото е в населено място, различно от населеното място, в което е постоянното местоживеене на детето при преценка интереса на детето, което е малолетно, когато се определят мерки за лични отношения по предявен иск с правно основание чл.128,ал.1 СК от бабата и дядото.
Ответниците по жалбата Р. Н. М. и Й. В. М., чрез адв. И.К. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос от жалбоподателката не е правен и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата Н. Й. М. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежат на касационен контрол и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.128, ал.1 СК от Р. Н. М. и Й. В. М..
От фактическа страна е установено, че Й. Н. М. – [дата на раждане] е дете на ответниците по иска Н. Й. М. и Б. К. С.. Прието е, че ищците Й. и Р. М. са родители на ответника Н. Й. М.. Прието е, че детето Й. М. е записано в ОДЗ в [населено място] в група от месеца септември и следва да постъпи в периода 01.09.2013 г. до 15.09.2013 г.
Възоснова на приложени по делото писмени доказателства и изготвен социален доклад е прието, че ищците живеят в [населено място] в едноетажна къща, състояща се от 4 стаи и прилежащ санитарен възел, което е обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство, че битовите и санитарно-хигиенни условия са добри и дават възможност за отглеждане на дете. Посочил е, че жилището, в което живее семейството на ищците е в близост до центъра на [населено място] и до парка, че ищците са пенсионери и разчитат на постоянни доходи от пенсия, като са педагози по професия. Прието е, че съобразно социалния доклад ищците са силно привързани към внука си и имат възможност да пътуват до [населено място], от където да го вземат и да го връщат.
Въззивният съд е взел предвид становището на социалния работник и е приел, че малолетното дете, което живее с майката в [населено място] борави с по-беден речников запас, което не е забавяне на неговото нервно психическо развитие, че това се дължи на възрастта му. Посочил е, че майката Б. С. не работи и поради това, че детето не посещава детска градина го отглежда, че детето е изключително привързано към майката, че последната няма собствени доходи, че се издържа с помощта на майка си и брат си.
За отношението на ищците към малолетното дете, условията в жилището на същите са възприети показания на разпитан по делото свидетел – св.Х. – дъщеря на ищците.
От правна страна съдът е приел, че режимът на лични отношения на малолетния Й. Н. М. – [дата на раждане] с ищците Р. и Й. М. – негови баба и дядо, определен с решението на първоинстанционния съд е в интерес на детето. Режимът е определен както следва – Р. и Й. М. да виждат и вземат детето всяка трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 ч. , като личните контакти с бабата и дядото се осъществяват на територията на [населено място], както и извън това време по споразумение между страните, а след навършване на 3-годишна възраст на детето бабата и дядото да го виждат и вземат детето всяка трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в [населено място], както и десет дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката Б. С., както и извън това време по споразумение между страните и когато детето пожелае.
Прието е, че съобразно установените по делото факти и обстоятелства контактът на малолетния Й. М. с ищците – негови баба и дядо няма да препятства нормалното му възпитание и развитие, че такъв контакт е полезен за изграждане на собствената му идентичност и на чувството за родова и семейна принадлежност. Прието е, че за правилното физическо, психическо, емоционално и духовно израстване на детето е необходимо същото освен грижите на своите родители, да получава и грижите и любовта на своите баба и дядо.
Въззивният съд е приел, че конкретно определените от районния съд мерки на лични отношения са съобразени с установените по делото обстоятелства, както и с изготвените социални доклади и обхващат обстоятелствата по & 1, т.5 от Закона за закрила на детето. Прието е, че тези мерки са съобразени с възрастта на детето, че правилно е приет от районния съд диференциран подход, при който режимът на лични отношения на детето с неговите баба и дядо следва да бъде съобразен с постепенното свикване с промяната в неговия начин на живот и, че е необходим плавен преход при осъществяване на личните отношения.
При тези съображения въззивният съд е направил извода за законосъобразност на първоинстанционното решение и го е потвърдил, като съответно е препратил и към мотивите на този съд на основание чл.272 ГПК.
По правния въпрос:
Настоящият съдебен състав преценява, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като по същият няма практика на ВКС. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По същият правен въпрос не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като с изложението са представени решения на Софийски районен съд, на Софийски градски съд и на и на Варненския районен съд, за които няма данни да се влезли в сила.От приложените справки към представените преписи от решения липсват данни съдебните актове да са влезли в сила. А съобразно тълкуването, дадено в т.3-та на ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК следва правният въпрос въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по същия правен въпрос, тъй като жалбоподателката не е цитирала тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК в противоречие, с които да е разрешен правния въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 37/13.01.2014 г. по в.гр.дело № 889/2013 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 1175/17.02.2014 г., подадена от ищцата Б. К. С., [населено място],[жк], [улица], чрез адв.Г. Д..
Указва на жалбоподателката Б. К. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 30 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: