О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1882 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 371/30.01.2015 г., конкретизирана с касационна жалба вх. № 1186/30.01.2015 г. и касационна жалба вх. № 598/16.02.2015 г. от ищцата С. Г. П. от [населено място] б., чрез адв.П. П. против решение № 11/14.01.2015 г. по в.гр.дело № 320/2014 г. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 347/09.07.2014 г. по гр. дело № 632/2013 г. на Окръжен съд [населено място] и жалбоподателката е осъдена да заплати на д-р В. Й. А. сумата 1090 лв. разноски пред въззивната инстанция. С решението на Плевенския окръжен съд по гр.дело № 632/2013 г. са отхвърлени предявените искове от жалбоподателката против д-р В. Й. А. с пр.осн.чл.45,вр.чл.52 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати суми, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, причинени от неправилно и незаконосъобразно заключение на СМЕ, назначена по адм.дело № 114/2008 г. на ПлАдмС, ведно със законната лихва върху тези суми от момента на издаване на заключението по адм.дело № 114/2008 г. на ПлАдмС през 2008 г. – 03.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че изводите на въззивния съд за липса на предпоставките, предвидени в чл.45 ЗЗД за присъждане на претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди и за претърпени имуществени вреди са неправилни. Необосновани според жалбоподателката са изводите на въззивния съд, че не са събрани доказателства по делото, от които да се направи извод за основателност на предявените искове. Неправилно още при първоинстанционното разглеждане на делото съдът отказал да допусне изготвяне на заключение от вещи лица за вредите, претърпени от жалбоподателката, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилност на изводите на съда. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат като основателни.
В изложението към касационната жалба се сочи, че Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, че същият с решението си е оставил в сила решението от 09.07.2014 г., постановено по гр.дело № 632/2013 г. на Плевенския окръжен съд, като е приел, че исковете на ищцата по чл.45,вр.чл.52 ЗЗД са неоснователни и недоказани. Счита, че по делото са представени доказателства, от които е следвало съдът да приеме, че исковете са основателни и доказани, че първоинстанционния съд е отказал да допусне назначаване на заключения от вещи лица за вредите, претърпени от жалбоподателката. Доводите в изложението се свеждат до правния въпрос, който съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и доводите и възраженията на страните, свързани с твърденията им, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба д-р В. Й. А., чрез адв.Т. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по посочените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение Апелативен съд [населено място] се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателката С. П. е получавала в Р. [населено място] лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия до 01.06.2005 г. Този факт е приет за установен въз основа на удостоверение, издадено от РУ”Социално осигуряване” [населено място]. Прието е, че с Разпореждане № 1455/19.05.2006 г. съгласно чл. 30 и чл. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсиите са прекратени от 02.06.2005 година – НЕЛК, [населено място] с Експертно решение № 1166/19.12.2005 година е отменила Експертно решение № 1643/13.09.2005 година по оценка на работоспособността и е определила намалена работоспособност под 50 % – 46 %.
Като е взел предвид удостоверение с изх. № 94СС-10/11.02.2013 г. съдът е приел, че жалбоподателката е получавала месечни добавки за социална интеграция по чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ до месец юни 2005 година от Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] б.. Прието е, че до месец февруари 2013 година не е подпомагана по реда и при условията на З., ППЗСП, ЗСПД, ППЗИХУ и Наредба № РД-07-05/16.05.2008 година.
Въззивният съд приел, че производството по административно дело № 114/2008 година по описа на Административен съд – Плевен е образувано по предявен от С. П. против Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] б. иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева. Приел е също, че с определение от 01.10.2008 г. по делото е допусната съдебно–медицинска експертиза от вещо лице – кардиолог или пулмолог от УМБАЛ, [населено място], със задача – след запознаване с приложените по делото медицински документи да отговори на следните въпроси: Какво е било здравословното състояние на ищцата към 12.05.2005 година? Какво е здравословното състояние на ищцата към момента на подаване на исковата молба – 21.01.2008 година? През този период лекувана ли е и в кои здравни заведения? Влошило ли се е здравословното състояние на ищцата през периода и при условие, че се е влошило – по какви причини? Посочил е, че с определение от 31.10.2008 г. изготвянето на заключение по поставените от съда задача е възложено на д-р В. А.. Съдът е приел, че заключението на вещото лице е прието в съдебно заседание, проведено на 03.12.2008 г. Прието е за установено от представения препис от заключението на д-р В. А., че с оглед неговото изготвяне той се е запознал с приложените към адм. дело № 114/2008 година на Административен съд – Плевен документи за здравословното състояние на жалбоподателката, Експертно решение на НЕЛК от 04.12.2007 г. /същото е отменено след изготвяне на заключението от експерта/. Съдът е приел, че с определение № 365/01.04.2014 година производството по адм. дело № 114/2008 г. на Административен съд – Плевен е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд – Стара Загора. Въз основа на предявения иск от С. П. против Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] б. е образувано адм. дело № 140/2014 г. на Административен съд – Стара Загора.
Въззивният съд е приел, че с Решение № 36/19.02.2013 г. по адм. дело № 1934/2012 година на Административен съд [населено място], потвърдено с Решение № 10373/09.07.2013 г. по адм. дело № 5127/2013 година на Върховен административен съд на Република България, е отменено Експертно решение № 0446/07.10.2009 година на Национална експертна лекарска комисия за определения на жалбоподателката краен процент на трайно намалена работоспособност и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
Прието е, че с Експертно решение № 0823/02.12.2013 година на Национална експертна лекарска комисия на жалбоподателката-ищца са определени 66 % трайно намалена работоспособност съобразно указанията, дадени с Решение № 36/19.02.2013 година по адм. д. № 1934/2012 година на Административен съд – Перник. Посочил е, че от преписа от експертно решение е установено, че производството пред Националната експертна лекарска комисия е образувано по повод подадена жалба от жалбоподателката против Експертно решение № 1634/13.09.2005 година на ТЕЛК – Белодробни заболявания, [населено място]. Прието е, че Националната експертна лекарска комисия е постановила Експертно решение № 1166/19.12.2005 година, което е обжалвано от ищцата и отменено от Върховен административен съд на Република България.
Като е взел предвид изложените в исковата молба обстоятелства, уточненията в хода на процеса и направеното искане, съдът е приел, че предявените искове от жалбоподателката против д-р В. А. са с пр.осн. чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и са за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, причинени от неправилно и незаконосъобразно заключение на съдебно-медицинска експертиза, назначена по адм. дело № 114/2008 година на Административен съд – Плевен, и са за сумите – 52 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода 2008 година-2013 година, а иначе от 2005 година – тревоги, безсъние, болки и страдания, безпокойство, стресове от незаконосъобразни действия и бездействия на доктора – незаконосъобразно сравняване на две ЕРТЕЛК, без да вземе под внимание епикризи, рентгенови разчитания, диагнози, и други изследвания; 54 437 лева – обезщетение за имуществени вреди, включващо: 7 200 лева – неполучени социални помощи; 6 000 лева – неполучени отоплителни; 3 600 лева – неполучени суми за лекарства; 6 000 лева – еднократни социални помощи за десет години по два пъти в годината – 20 пъти, по 300 лева; 837,51 лева – заплатени здравни осигуровки; 21 200 лева – обезщетение за инвалидна група; 3 000 лева – коледни; 2 000 лева за автобусен транспорт – за 10 години по 200 лева; 2 000 лева за Б. транспорт; 2 000 лева за воден транспорт.
Съдът е преценил първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Приел е, че фактическият състав на непозволеното увреждане съдържа елементите: деяние – действие или бездействие, вреди, противоправност на деянието, причинна връзка между противоправното и виновно деяние и настъпилите вреди, вина.
Посочил е, че производството по административно дело № 114/2008 година по описа на Административен съд – Плевен е образувано въз основа на предявен от жалбоподателката против Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] б. иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева. Прието е, че с определение от 01.10.2008 година по делото е допусната съдебно–медицинска експертиза от вещо лице – кардиолог или пулмолог от УМБАЛ, [населено място] с конкретно посочени задачи. С определение от 31.10.2008 година изготвянето на заключение е възложено на д-р В. А.. Приел е, че заключението на вещото лице е прието в съдебно заседание, проведено на 03.12.2008 г. Прието е също, че от представения препис от заключението на д-р А. е установено, че с оглед неговото изготвяне последният се е запознал с приложените към адм. д. № 114/2008 година на Административен съд – Плевен документи за здравословното състояние на ищцата П. – Експертно решение на НЕЛК от 04.12.2007 г. Прието е също, че с определение № 365/01.04.2014 г. производството по адм. дело № 114/2008 година на Административен съд – Плевен е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд – Стара Загора. Въз основа на предявения от жалбоподателката против Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] б. иск е образувано адм. Дело № 140/2014 година по описа на Административен съд – Стара Загора.
Според въззивния съд не е установено при условията на главно и пълно доказване наличието на противоправно деяние на д-р В. А. във връзка с изготвянето на заключение по адм. дело № 114/2008 година на Административен съд – Плевен, изпратено по подсъдност на Административен съд – Стара Загора, като последица от което да са причинени твърдените имуществени и неимуществени вреди на ищцата П.. Съдът е приел, че в тежест на ищцата е да докаже съществуването на противоправно поведение на д-р А. и наличието на причинна връзка с вредите, за които претендира обезщетение.
Като е взел посочените съображения съдът е направил извода, че предявените от жалбоподателката искове против д-р В. А. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и недоказани. С оглед на това е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката С. П. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос в изложението – за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и доводите и възраженията на страните, свързани с твърденията им. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставения правен въпрос касае приложение разпоредбите на чл. 235,ал.2 ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. С оглед на това съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос. Всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК, и следва да се преценяват само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Според посочената практика на ВКС – т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд се произнася само дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение. Както се посочи проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на тези съображения съдът намира, че останалите доводи в изложението не представляват правни въпроси и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т. 3 ГПК.
При посочените съображения съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1,т. 3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателката С. П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 11/14.01.2015 г. постановено в.гр.дело № 320/2014 г. на Апелативен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 371/30.01.2015 г., конкретизирана с касационна жалба вх. № 1186/30.01.2015 г. и касационна жалба вх. № 598/16.02.2015 г., подадена от ищцата С. Г. П. с адрес за призоваване [населено място], [община], [улица], чрез адв.П. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: