О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1038
гр. София 12.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2306 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата О. К. С., чрез адв. И. А. и адв. С. В. против решение № 2173/26.11.2014 г. по в.т.дело № 2451/2014 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 8 844/12.12.2013 г. по гр.дело № 10765/2011 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу В. Т. В. иск с пр. осн.чл. 439,ал.2 ГПК в частта, с която е поискано установяване на недължимост на сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, която сума е присъдена със съдебно решение от 09.08.2004 г. по гр.дело № 1132/2003 г. на ВКС, както и за сумата 15 647 лв., представляваща законна лихва върху тази главница от 28.01.1996 г. като неоснователен.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. изтекъл ли е двугодишния преклузивен срок по чл.433, ал.1,т.8 ГПК/отм./ и 5 годишната погасителна давност в случаите, когато по искане на взискателя е образувано изпълнително дело и с молбата за образуване е поискано извършване на определени изпълнителни действия, но същите не са извършени в тези срокове, поради бездействия на съдия изпълнителя и взискателя, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирано е решение № 755/19.03.1964 г. по гр.дело № 2951/63 г. на ВС, I г.о., 2. кой е момента на възобновяване на изпълнителното производство, когато същото е било спряно с определение на съда до постановяване на окончателно съдебно решение по делото – дали това е момента, в който съдебното решение, постановено по делото, по което е допуснато спирането е влязло в сила т.е.отпаднало е основанието за спирането или – производството по спряното изпълнително дело се счита възобновено от момента, в който бъде възобновено с постановление на съдия изпълнителя, 3. възможно ли е възобновяване на изпълнителното производство по същото изпълнително дело по което производството е прекратено по силата на закона, 4. кой е момента, от който започва да тече 5- годишната погасителна давност при прекратяване на изпълнителното производство, поради бездействие на кредитора по чл.330,ал.1,б.”б” ГПК/отм./, респ.чл.433,ал.1,т.8 ГПК, решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 31/09.09.2010 г. пот.дело № 400/2009 г. на II т.о., постановено по чл.290 ГПК, решение № 76/07.06.2011 г. по т.дело № 634/2010 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.290 ГПК, 5. възможно ли е възобновяване на изпълнителното производство по същото изпълнително дело, по което производството е прекратено по силата на закона, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба В. Т. В., чрез адв.М. В. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 439, ал. 2 ГПК.
От фактическа страна е прието, че с решение от 18.11.2001 г. по гр.дело № 553/2000 г. на Софийски градски съд жалбоподателката-ищца е осъдена да заплати на осн.чл.45 ЗЗД на ответницата В. Т. В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди 4000 лв., ведно със законната лихва от 28.01.1996 г. до изплащането. С решение от 30.09.2002 г. по гр.дело № 872/2002 г. на Софийски апелативен съд ищцата е осъдена да заплати на ответницата В. В. на осн.чл.45 ЗЗД още 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.01.1996 г. до изплащането, като обжалваното решение в уважената и отхвърлена част на иска е оставено в сила. Въз основа на постановеното решение на Софийски апелативен съд на 30.06.2003 г. е издаден изпълнителен лист.
Прието е, че по подадена молба и издадения изпълнителен лист от ответницата е образувано изпълнително дело № 4582/2003 г. на СИС при СРС. С определение № 92/16.10.2003 г. по гр.дело № 1132/2003 г. на ВКС, IV г.о. е спряно изпълнението на решението от 30.09.2002 г. по гр.дело № 872/2002 г. на Софийски апелативен съд. Прието е също, че с определение № 120/05.12.2003 г. по гр.дело № 1132/2003 г. на ВКС,IV г.о. е отменено определението от 16.10.2003 г. постановено по същото дело, с което е допуснато спиране изпълнението на решението от 30.09.2002 г. по гр.дело № 872/2002 г. на САС. Съдът е приел, че изпълнителното дело е било възобновено с постановление на съдебния изпълнител от 30.11.2006 г.
Прието е с оглед на доказателствата по приложеното изп.дело № 4582/2003 г. на СИС при СРС, че за период от две години от възобновяването взискателят и ответник по иска не е направил искания за осъществяване на изпълнителни действия, поради което според съда изпълнителното производство е било прекратено по силата на самия закон на 30.11.2008 г. Посочил е, че с постановление от 12.01.2010 г. е прекратено производството по изпълнителното дело.
Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че в хода на изпълнението и преди неговото прекратяване пред съдебния изпълнител е било представен препис от влязлото в сила решение на ВКС от 09.08.2004 г. по гр.дело № 1132/2003 г., с което размерът на обезщетението, което ищцата дължи на ответника е определен в размер на 4000 лв. заедно със законната лихва, като с оглед на това решение съдебният изпълнител е приел, че е налице корекция на претендираното вземане.
Прието е, че по подадена молба и изпълнителен лист от ответницата на 21.12.2010 г. е образувано ново изпълнително дело № 201007780400263 по описа на ЧСИ В.И. и че същото е образувано за сумата 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.01.1996 г. до окончателното изплащане на сумата. Посочил е, че към момента на постановяване на решението производството по изпълнителното дело е висящо.
От правна страна е прието, че според чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, че текстът дава възможност на длъжника да оспорва изпълнението, чрез оспорване на вземането при материално правна незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Според въззивния съд искът е отрицателен установителен и може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание.
Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че изпълнителното производство по изп.дело № 4582/2003 г. е образувано през 2003 г., че производството по него е спряно с определение от 16.10.2003 г. по гр.дело № 1132/2003 г. на ВКС, IV г.о. и с последващо определение от 05.12.2003 г. по същото дело на ВКС е отменено определението, с което е спряно изпълнението на въззивното решение на САС.
Прието е, че с молба от 28.11.2006 г. взискателката по изпълнителното дело е поискала възобновяване на спряното изпълнение. Съдът е преценил за неоснователни доводите, че изпълнителното производство е възобновено от момента на постановяване на определението на ВКС, с което е отменено спирането. Посочил е, че спирането на изпълнителното производство представлява временно преустановяване на следващите се изпълнителни действия, като извършените до момента остават в сила, че възобновяването на изпълнителното производство се извършва с отмяна на пречката, основанието, поради което е спряно това производство. Прието е, че с факта на отмяна на определението, с което е спряно изпълнението се възстановява възможността по изпълнителното дело да бъдат извършвани действия по принудително изпълнение.
Съдът е приел, че съгласно чл.433,ал.1,т.8 ГПК при бездействие на взискателя, продължило повече от две години заведеното изпълнително производство се прекратява. Прието е, че срокът е преклузивен и започва да тече от момента на извършване на последното процесуално действия. Според съда същият срок не следва да се счита за изтекъл в случаите, когато е започнало едно действие, което не е завършило. Прието е също, че в случая с образуване на изпълнителното производство взискателката-ответник е посочила способ за изпълнение – върху движимите вещи и преди спирането е започнало извършването на процесуални действия по удовлетворяване, за което не са налице данни да са приключили. Посочил е, че чл.433,ал.1,т.8 ГПК е насочена към стимулиране на взискателите и не следва да се разбира като санкция спрямо тях за бездействието на съдебния изпълнител. С оглед на това е направил извода за неоснователност на твърденията, че срока е изтекъл преди постановяване на акта на съдебния изпълнител. Съдът е преценил, че първоинстанционното решение е законосъобразно в частта, в която е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.439 ГПК за сумата от 4000 лв. главница и 15 647 лв. мораторна лихва и в тази част го е потвърдил.
В уважената част на иска за сумата 2000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, присъдена с отменено от ВКС съдебно решение на САС от 30.09.2009 г. по гр.дело № 872/2002 г. и за сумата 7 824.11 лв. законна лихва върху тази главница от 28.01.96 г. до изплащането решението на въззивния съд е влязло в сила.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
С решение № 755/19.03.1964 г. по гр.дело № 2951/63 г. на ВС, I г.о., е прието, че съгласно чл.116,б.”в” ЗЗД само предприемането на действия на принудително изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност, че разпоредбата на чл.115,б.”ж” ЗЗД не се прилага в изпълнителното производство, тъй като тя се отнася до производство пред съда. Прието е също, че в конкретния случай изпълнителното производство е било висящо, но вземането е погасено по давност, тъй като взискателят, респ.съдебният изпълнител след 06.12.1955 г. не е предприел изпълнителни действия повече от 5 години, през което време е текла давност. Според съдебния състав без значение е, че по вина на съдебния изпълнител не са извършени исканите изпълнителни действия, че бездействието на същия не е предвидено от закона като способ за спиране течението на давността.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с това разрешение. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по този въпрос на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втори въпрос от изложението, тъй като цитираната практика на ВКС -решение № 31/09.09.2010 г. по т.дело № 400/2009 г. на II т.о., решение № 76/07.06.2011 г. по т.дело № 634/2010 г. на ВКС, I т.о., постановени по чл.290 ГПК е неотносима. Със същите решения са разрешени правни въпроси, различни от поставения.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по трети и четвърти въпроси от изложението и по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по петия въпрос, тъй като всеки от тях не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. С въззивното решение съдът не е разрешавал всеки от тези въпроси и същите не са обусловили решаващите му правни изводи. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалане по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи и втори въпроси от изложението. Същите касаят приложение разпоредбите на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законите и обществените условия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 2173/26.11.2014 г., постановено по в.т.дело № 2 451/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 8 844/12.12.2013 г. по гр.дело № 10765/2011 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от О. К. С., ЕГН [ЕГН] срещу В. Т. В. ЕГН [ЕГН] иск с пр. осн.чл. 439,ал.2 ГПК в частта, с която е поискано установяване на недължимост на сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, която сума е присъдена със съдебно решение от 09.08.2004 г. по гр.дело № 1132/2003 г. на ВКС, както и за сумата 15 647 лв., представляваща законна лихва върху тази главница от 28.01.1996 г. като неоснователен по касационна жалба вх. № 579/16.01.2015 г., подадена от ищцата О. К. С., чрез адв. И. А. и адв. С. В., съдебен адрес [населено място], [улица], № 42,ет.3.
Указва на жалбоподателката О. К. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 593 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: