О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1422
София, 11.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5656/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4988/26.4.2013 г., подадена от К. К. К., приподписана от адв. П., против въззивно решение №311/12.6.2013 г. по гр.д.№1389/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ГО, първи състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1131/02.7.2012 г. по гр.д.№1794/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХХІІ състав, с което е отхвърлен предявеният от К. К. К. от [населено място], против Е. К. Т. и И. Б. Т., и двамата от [населено място], за заплащане на сумата от общо 27652,95 лева, по равно от двамата ответници, с която последните са се обогатили неоснователно за сметка на ищцата, чрез извършване от последната в периода от 23.12.2008 г.- до 22.6.2011 г. на плащания в общ размер на посочената сума за погашение на задължения на ответниците, като кредитополучатели по договор за кредит жилище №20966/31.01.2007 г. сключен между тях и ТБ “А. Б.”.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД, който е субсидиарен и се използва и може да бъде уважен само ако няма друга правна възможност за реализиране на права. Прието е също така, че основанието като предпоставка за възникване на вземане за неоснователно обогатяване е елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, т.е. елемент от съществото на спора и обосновава основателността или неоснователността на иска, а не неговата допустимост. Апелативният съд е стигнал до извод разглеждането на предявения иск от съда е допустимо, тъй като е възникнал граждански спор между правоспособни лица, а в случая твърдяното обогатяване на ответниците е въведено като резултат от плащане на финансово задължение – недължимо внесени вноски за погасяване на кредит, като наличието или липсата на основание за реализиране на права по специален ред, а не по общия исков ред/чл.59 ЗЗД/ предопределя наличието или липсата на основание, като предпоставка за възникване на вземане от неоснователно обогатяване. Изводът на въззивния съд е, че ищцата е предприела управление на работа, за която знае, че е чужда, без да е била натоварена за това изпълнение на задължение на ответниците по сключения от тях с банката договор за кредит за заплащане на погасителни вноски по същия, сочи, че тя има право да бъде обезщетена до размера на обогатяването на заинтересуваните лица, но на основание нарочно предвидения за това иск по чл.61, ал.2, във връзка с чл.60, ал.1 ЗЗД, изключващ възможността й да упражнява това право на основание субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, на което основание искът е квалифициран.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се излагат мотиви от атакуваното решение и че то е разрешено в противоречие с друго влязло в сила решение по идентичен казус – р.№77/27.4.2012 г. по гр.д.№131/2012 г. на Варненския апелативен съд. По естеството си касационната жалбоподателка поставя въпрос за вероятната недопустимост на обжалвания съдебен акт с оглед разглеждането от съда на непредявен иск по чл.59 ЗЗД, вместо такъв по чл.74 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба Е. К. Т. и И. Б. Т., посредством процесуалния си представител – адв. П., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за неговата вероятна недопустимост с оглед разглеждането от въззивния съд на непредявен иск.
На касационната жалбоподателка следва да бъде указано да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 553,06 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №311/12.6.2013 г. по гр.д.№1389/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ГО, първи състав, по касационна жалба, вх.№4988/26.4.2013 г. подадена от К. К. К. от [населено място], приподписана от адв. П..
УКАЗВА на касационната жалбоподателка в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 553,06 лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: