О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. София 11.02.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4465/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез пълномощника – адв. Р. Р., против решение № 53/08.04.2014г., постановено по гр. д. № 86/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 425/28.10.2013 г. по гр.д. № 758/2012 год. на Варненски окръжен съд, с което е обявен сключения между Л. Х. А. и [фирма] с нотариален акт /по нот.д. № 233/2009 г. на нотариус с рег. № 314 по регистъра на НК, с район на действие – Б./ № 71, том VІ, дело № 691/2009 г., вх. рег. № 2033/01.06.2009 г. по книгите на Служба на вписванията, [населено място] договор за продажба на поземлен имот – дворно място с площ от 265 кв.м., имот с идентификатор № 02508.87.54 по КК на [населено място], ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 82, 50 кв.м. – обект с идентификатор № 02508.87.54.1. и лятна кухня с тераса, баня и тоалетна със застроена площ от 12,25 кв.м. – обект с идентификатор № 02508.87.54.2, за недействителен на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД спрямо Н. Н. Н..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси /уточнени и конкретизирани съобразно постановките на ТР 1/2009 от 19.0.2.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/: предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл. 236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, освободена ли е при това положение въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване, като се позовава на противоречие с решение № 157/08.11.2011 г. на ВКС по т.д. 823/2010 г., ІІ т.о., ТК решение № 120/04.04.2013 г. на ВКС по гр.д. 964/2012 г., ІV г.о., ГК.По въпросите: при преценка на гласни доказателства, съдът длъжен ли е, да посочи съображения защо не дава вяра на показанията, които приема за недостоверни и в тази връзка формирането на вътрешното убеждение на съда при преценяване на доказателствата подчинява ли се на определени изисквания на процесуалния закон, дължи ли излагане на нарочни мотиви, определящи силата, с която страната по делото е доказала фактическите си твърдения, се позовава на противоречие с решение №194/02.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 92/2012 г., ІІ г.о. ГК, решение № 381/21.03.2012 г. на ВКС по гр.д. 756/2010 г., І г.о., ГК, решение № 700/28.10.2010 г. на ВКС по гр.д. 91/2010 г., ІV г.о., ГК, решение № 756/26.11.2010 г. на ВКС по гр.д. 575/2010 г., ІV г.о., ГК,а по въпросите : предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните, дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания, дължи ли се обсъждане на твърденията на жалбоподатлея за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене, се позовава на противоречие с решение № 68/24.04.2013 г. на ВКС по т.д. 78/2012 г., ІІ т.о., ТК, решение № 268/21.11.2011 г. на ВКС по гр.д. 191/2012 г., ІІ г.о., ГК, решение № 383/29.11.2012 г. на ВКС по гр.д. 141/2012 г., ІІІ г.о., ГК.
Ответникът Л. Х. А. не е депозирала отговор и не взима становище по касационната жалба.
Ответникът Н. Н. Н. е подал писмен отговор, в който взема становище, за недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С въззивни жалби, подадени от [фирма] и Л. Х. А., въззивният съд е бил сезиран да се произнесе по законосъобразността на решение № 425/28.10.2013 г. по гр.д. № 758/2012 год. на Варненски окръжен съд. Въззивкникът [фирма] е изложил оплаквания относно правилността на постановения съдебен акт с твърденията, че не е доказано ищцата в първоинстанционното производство Н. Н. да е кредитор на ответника Л. Х. А., неправилно съдът бил приел, че сделката е увреждаща, тъй като не е налице намаляване имущество на Л. Х. А., нито пък са представени доказателства, че тя не разполага с имущество, с което да погаси евентуалното си задължение. Противопоставя се на необоснованите изводи на първоинстанционния съд и направената преценка на доказателствата, гласни и писмени, във връзка с установените факти. За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към неговите мотиви. Въззивният съд е приел, че е влязло в сила действието на оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, позовавайки се на безспорния факт, че към момента на сключване на процесната сделка, включително и към постановяване на обжалваното решение, Л. Х. А. и М.-Ж. Ж.-Л. А. (управител и едноличен собственик на капитала на [фирма]) са били съпрузи. При преценка на събраните гласни доказателства е установил, че макар и фактически разделени съпрузите са продължили да общуват, прекарвали са известно време заедно, отделно от това поддържали професионални отношения и дори да се приеме, че показанията на свидетелите взаимно се неутрализират било поради тяхната достоверност, било поради възможна заинтересованост, то презумпцията не е оборена. Въззивният съд се е произнесъл и във връзка с направеното оплакване относно липсата на доказателства относно увреждането на интереса на ищцата в първоинстанционното производство от процесната сделка, като е приел, че всяко ликвидно имущество, което бъде отчуждено с цел да се осуети възможността за погасяване чрез изпълнение на задължението към даден кредитор може да бъде предмет на иска по чл. 135 ЗЗД.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставения първи и трети процесуалноправни въпроси, които са идентични като съдържание и обхващат едни и същи правни проблеми е налице. Въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС, опредметена в решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК,съгласно които мотивите на въззивното решение следва да съдържа самостоятелна преценка и собствени изводи съобразно събраните доказателства и установените факти във връзка с всички направени от въззивника оплаквания в подадената въззивна жалба.
Касаторът следва да внесе дължимата се държавна такса за касационно производство в размер на 459, 51 лв./четиристотин петдесет и девет лева и петдесет и една ст./
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 53/08.04.2014г., постановено по възз.гр. д. № 86/2014г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса 459, 51 лв./четиристотин петдесет и девет лева и петдесет и една ст./ в едноседмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: