О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София 27.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1013 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Териториално поделение на НОИ София-град, чрез ст.юрисконсулт Д. В. срещу определение № 12445/12.06.2014 г. по ч.гр.дело № 5802/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 04.11.2013 г. по гр.дело 47950/2011 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането на ищеца Н. В. Н. за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение и вместо отменената част е осъдено СУ”Социално осигуряване” на НОИ и Сдружение „Българска Демократична Младеж” да заплатят на осн.чл.78,ал.1 ГПК на Н. В. Н. направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационна отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Наведени са доводи, че съответните ТП на НОИ не носят отговорност за заплащане на разноски по гражданскоправни спорове за установяване на трудов стаж по съдебен ред, тъй като не носят отговорност за неизпълнението от страна на други правни субекти /работници или работодатели/ на законовите им задължения. Искането е обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като се остави без уважение искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски пред първата инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – приложими ли са общите правила на ГПК за присъждане на разноските, направени в производството по чл.1,ал.1,т.3 ЗУТОССР, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилаган е на закона и за развитие на правото. Цитирано е определение № 152/19.03.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4595/2014г., ВКС, ГК, І г.о., решение № 254/20.01.2014 г. на ВКС по гр.дело № 1413/2012 г., ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК. Цитирани са и следните решения на състави на районни и окръжни съдилища както следва: решение № 7835/21.10.2013г. на РС-Благоевград по гр.д. №1030/2013г., решение от 18.03.2013г. на РС-Сливен по гр.д. №5390/2012г., решение № 65/16.04.2014г. на РС-Ихтиман по гр.д. №519/2013г., решение № 285/30.05.2014г. на РС-Казанлък по гр.д. №2911/2013г., решение № 304/24.07.2014г. на РС-Димитровград по гр.д. №549/2014г., решение № 848/12.12.2013г. на ОС-Русе по гр.д. №657/2013г., решение № 1027/26.06.2014г. на РС-Русе по гр.д. №442/2014г., решение № от 10.06.2013г. на РС-Перник по гр.д. №75/2013г., решение от 17.09.2013г. на РС-София по гр.д. №55879/2012г., решение от 07.05.2014г. на РС-Добрич по гр.д. №5047/2013г., решение № 1784/30.10.2013г. на РС-Русе по гр.д. №3215/2013г., решение № 2270/13.05.2013г. на РС-Варна по гр.д. №3539/2012г., решение № 2847/28.06.2013г. на РС-Пловдив по гр.д. №16861/2013г., решение № от 21.02.2013г. на РС- Разград по гр.д. №2002/2012г., решение № 1760/01.04.2014г. на РС-Варна по гр.д. №16374/2013г.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната касационна жалба Н. В. Н., чрез процесуалния си представител – адв. К., е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на подадената жалба, а по същество е неоснователна.
С определение № 564/14.09.2015 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 и настоящият съдебен състав е предложил на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса приложими ли са общите правила на ГПК за присъждане на разноските, направени в производството по чл.1,ал.1,т.3 ЗУТОССР.
С т.решение № 2/06.06.2016 г. по т.дело № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в производството по чл.1,ал.1,т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Като взема предвид така постановеното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС съдът преценява, че производството по делото следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че с решение от 22.04.2013г. по гр. дело №47950/2011 г. Софийски районен съд е приел за установено на основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК във вр. чл. 1, ал.1, т. 3 ЗУТОССР по отношение на двамата ответници Столично управление „Социално осигуряване” на НОИ [населено място] и Сдружение „Българска демократична младеж” по установителен иск, предявен от Н. В. Н., че ищецът има придобит трудов стаж през периода от 01.09.1980 г. до 31.03.1981 г., през който е работил по трудово правоотношение при 8-часов работен ден и срещу месечно възнаграждение на длъжността „инструктор” при ГК на Д. – отдел „Идейно-възпитателна дейност”, както и през периода от 01.04.1981 г. до 01.09.1983 г., през който е работил по трудово правоотношение при 8-часов работен ден и срещу месечно възнаграждение на длъжността ”завеждащ отдел Идейно-възпитателна дейност” при ГК на Д. – отдел „Идейно-възпитателна дейност”, находящ се по време на полагане на трудовия стаж в [населено място], р-н С., [улица]. С определение от 04.11.2013 г. по гр.дело № 47950/2011 г. на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК е отхвърлено искането на ищеца за изменение на постановеното решение в частта за разноските и присъждане на разноски, представляващи платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв.
Съдът е приел, че отказът на първоинстанционния съд да измени постановеното решение от 22.04.2013г. по гр. дело № 47950/2011 г. в частта за разноските е неправилен. Обосновал е извода си с мотивите, че разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР следва да се тълкува в смисъл, че ищецът се освобождава от дължимите към съда такси и разноски, но не и от направените разходи за адвокатско възнаграждение. Посочил е, че разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК, която регламентира подлежащите на присъждане разноски в исковото производство обособява заплатеното от страната възнаграждение за адвокат като самостоятелно перо, отделно от заплатените такси и други разноски. Прието е, че по силата на препращащата норма на чл. 10 ЗУТОССР за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК и тъй като специалният закон не урежда отговорността за разноските за адвокатско възнаграждение при уважаване или отхвърляне на иска за установяване на трудов стаж, то следва в тези случаи да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, когато искът е основателен или чл.78,ал.3 и ал.4 ГПК при неоснователен иск.
Съдът е приел, че разпоредбата на чл.357,ал.1 КТ определя установяването на трудов стаж по съдебен ред като „трудов спор” и по отношение на тълкуването и прилагането на чл.9,ал.3 ЗУТОССР следва също да намери приложение тълкуването на чл.359, изр.2 КТ, че по отношение на дължимото адвокатско възнаграждение се прилагат правилата на чл.78,ал.1-4 ГПК.
При тези съображения въззивният съд е отменил обжалваното определение и е осъдил Столично управление „Социално осигуряване” на НОИ и Сдружение „Българска демократична младеж” да заплатят на Н. Н. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540,00 лв.
По правния въпрос:
Съдът преценява за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
С т.решение № 2/06.06.2016 г. по т.дело № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в производството по чл.1,ал.1,т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. Както вече се отбеляза въззивният съд е приел, че според чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР ищецът се освобождава от дължимите към съда такси и разноски, но не и от направените разходи за адвокатско възнаграждение, че по силата на препращащата норма на чл. 10 ЗУТОССР за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК и тъй като специалният закон не урежда отговорността за разноските за адвокатско възнаграждение при уважаване или отхвърляне на иска за установяване на трудов стаж, следва, че в тези случаи са приложими разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, когато искът е основателен или чл.78,ал.3 и ал.4 ГПК при неоснователен иск. В съответствие с посочената практика на ВКС е и изводът, че установяването на трудов стаж по съдебен ред представлява трудов спор и относно тълкуването и прилагането на чл.9,ал.3 ЗУТОССР следва да се приложи тълкуването на чл.359, изр.2 КТ, а именно, че по отношение на дължимото адвокатско възнаграждение се прилагат правилата на чл.78,ал.1-4 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя.
По същият правен въпрос не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като с постановяване на посоченото по-горе тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.дело № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС противоречивото разрешаване на правния въпрос от съдилищата е преодоляно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същия правен въпрос. Последният касае приложение разпоредбите на чл. 1,ал.1,т.3 ЗУТОССР, чл.9,ал.3 от същия закон и чл.78,ал.1 ГПК които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя Териториално поделение на НОИ София-град, чрез ст.юрисконсулт Д. В..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по ч.гр.дело № 1013/2015 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Не допуска касационно обжалване на определение № 12445/12.06.2014 г., постановено по ч.гр.дело № 5802/2014 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 123845/24.10.2014 г., подадена от ответника Териториално поделение на НОИ София-град, чрез ст.юрисконсулт Д. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: