О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
гр. София, 12.06.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7063 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. Ц. В. и Д. М. В., двамата чрез адв.Р. В. против решение № 912/07.05.2013 г. по гр.дело № 3866/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решението на Софийски градски съд от 09.03.2011 г., постановено по гр.дело № 970/2000 г. в частта, с която съдът е осъдил солидарно Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на жалбоподателите на основание чл.79 ЗЗД обезщетения за недовършени строително монтажни работи, уговорени като престация по договор, материализиран в нот.акт № 51/95 г. и предварителен договор от 31.05.1995 г. в размер на 44 000 лв. и е прекратено производството по исковете с пр.осн. чл.79, вр.чл.265 ЗЗД, предявени от жалбоподателите срещу Ц. М. Ц. и П. К. Г. за присъждане на обезщетения за недовършени СМР на обща стойност 44 000 лв. за обектите , описани в решението. Със същото решение е отменено решението на СГС от 09.03.2011 г. по гр-.дело № 970/00 г. в частта, с която съдът е осъдил солидарно Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на жалбоподателите обезщетение за пропуснати ползи в общ размер 27 350 лв. и вместо отменената част са отхвърлени предявените искове с пр.осн.чл.79, ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД, предявени от жалбоподателите срещу Ц. М. Ц. и П. К. Г. за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер както следва – 14 371 лв. за периода 21.09.97 г. до 24.07.00 г. за апартамент 9а, находящ се в [населено място], [улица], за сумата 7 943 лв. за периода от 21.09.97 г. до 24.07.00 г. за магазин-бистро, находящ се в сграда на същия административен адрес и за сумата 4 346 лв. за периода 21.09.97 г. до 15.03.00 г. за апартамент 4а, находящ се в сграда на посочения административен адрес.
Поддържаните от жалбоподателите основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: първият въпрос съдът уточни както следва – при предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект необходимо ли е в исковата молба съответните строително монтажни работи да бъдат посочени поотделно като вид и стойност и може ли исковата молба, съответно молбата, с която се конкретизира тези искови претенции да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съответно към заключение на вещо лице, които съдържат описание на конкретните строителни работи и тяхната стойност, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. искът по чл.79,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение на задължение за построяване на сграда един иск ли е или са налице множество обективно съединени искове за всяка отделна строителна работа, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Третият въпрос съдът уточни както следва – нередовна ли е искова молба за присъждане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект, в която не са изброени отделните строителни работи и техните цени, когато може да се приложи правилото на чл.130 ГПК/отм./, сега чл.162 ГПК. Според жалбоподателите за предварителното оценяване на неизвършените работи по пера на практика е невъзможно и би затруднило неимоверно ищеца, който няма как реално да прецени всички неизвършени работи и да ги оцени и поради това е заявил, че претендира „цялата стойност”, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. допустимо ли е доказване на пропуснатите ползи чрез събирането на други доказателства, различни от тези, доказващи наличието на договорни или преддоговорни отношения с трети лица, решен в противоречие с практиката на ВКС, – т.р. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по жалбата П. К. Г., чрез адв. Р.Д. и адв.А. И. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът Ц. М. Ц. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.265,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД.
Твърденията в исковата молба на ищците – сега жалбоподатели М. Ц. В. и Д. М. В. са за сключен на 31.05.1995 г. предварителен договор с ответниците Ц. М. Ц. и П. К. Г. за изграждане на жилищни обекти, магазин и гараж. Ищците твърдят, че окончателен договор е сключен с нот.акт № 51/1995 г., в който са възпроизведени клаузите от предварителния договор относно срока за изпълнение – 24 месеца след получаване на разрешение за строеж и степен на завършеност на обектите, отредени като обезщетение на ищците. Твърденията са, че линия за строеж е дадена на 25.07.95 г. , поради което срокът за изпълнение на обектите е изтекъл на 25.07.97 г. Според ищците с последващи предварителен и окончателен договор, обективиран в нот.акт № 39/95 г. ответниците прехвърлили правата и задълженията си по договора с ищците на трето лице – търговско дружество, неучастващо в процеса [фирма]. Твърденията са, че уговорените обекти не били завършени до 25.07.97 г., като в исковата молба е описана степента на завършеност за всеки обект, отреден на ищците – гараж № 1, паркомясто № 5, гараж № 6, магазин № 3, апартаменти №№ – 4а, 7, 8, 9, 10 и 11. Първоначално ищците са посочили, че разходите за довършване на строителните работи са в размер на 22 000 лв. Впоследствие с молба от 19.03.2008 г. са уточнили, че началния момент на срока за изпълнение е от издаване на строителна линия на 21.09.05 г. и същият е изтекъл на 21.09.97 г. Увеличен е размера на претендираната сума на 44 000 лв. С молба в съдебно заседание на 04.09.2009 г. цената на исковете е увеличена на 83 710 лв.
Ищците-жалбоподатели претендират и присъждане на сумата 17 500 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи от забавеното изпълнение на задълженията на ответниците за изграждане на описаните обекти, поради което ищците са лишени от възможността да отдават под наем част от придобитите от тях обекти.
С първоинстанционното решение Софийски градски съд е уважил исковете за присъждане на обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение задължението на ответниците да предадат обектите в уговорения завършен вид в размер на 44 000 лв., като в решението отделните строителни работи не са посочени, съответно такива не са посочени и в мотивите на решението. С допълнително решение от 05.01.2011 г. СГС е отхвърлил иска до пълния размер от 44 000 лв. до 83 710 лв. В тази част решението не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че няма яснота относно уважените претенции на ищците по предявените искове с пр.осн.чл.265,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договорни задължения за извършване на СМР, представляващи претърпени загуби и на иска за присъждане на обезщетение за вреди за забавено изпълнение на договорните задължения за извършване на СМР под формата на пропуснати ползи.
С разпореждане от 05.12.2011 г. на осн.чл.100,ал.3 ГПК/отм./ е оставил исковата молба без движение с указания да се уточнят претенциите за обезщетение за причинени вреди, представляващи претърпяна загуба, поради недовършени СМР в рамките на последното увеличение на исковете да се определи цена на всеки вид недовършена работа. Дадени са подобни указания за претендираните обезщетения за вреди, под формата на пропуснати ползи, поради забавено изпълнение.
Прието е, че с молба от 20.12.2011 г. ищците са конкретизирали претенцията до сумата 44 000 лв., като са разграничени сумите, претендирани за обектите на ищците и за общите части на сградата, за които съдът е приел, че претенция не е предявявана. Прието е, че са посочени сборни цени в 3 пункта – за обектите, за които е запазено право на строеж за ел. инсталация, за ВИК и ОВ инсталация. Прието е, че липсва конкретизация по отделни заявени като недовършени СМР.
По исковете за присъждане на обезщетение за причинени вреди от забавено изпълнение под формата на пропуснати ползи е прието, че с молба от 19.03.2008 г. ищците пред първата инстанция са посочили, че пропуснатите ползи касаят обектите – апартамент № 4а, апартамент № 9 и магазин-бистро, като е уточнен исковия период от 25.07.2997 г. до 21.09.2000 г. С молба от 01.10.2008 г. претенциите за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи са увеличени до общата стойност 27 350 лв., без да се посочи за кой от обектите каква сума се претендира.
Въззивният съд е приел, че с молба от 20.12.2011 г. е уточнено, че относно апартамент 4а претенцията е до 15.03.2000 г., когато собствеността на имота е прехвърлена и претенциите възлизат на – 14 371 лв. за ап.9а, 4 346 лв. за апартамент 4а и 7 943 лв. за магазин-бистро.
По предявените искове за присъждане на обезщетение за неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект, представляващи стойност на неизвършени СМР – чл.79, вр.чл.265 ЗЗД съдът е приел, че след като производството по делото е оставено без движение с указание за заявяване на цена по всяка отделна претенция и с оглед уточненията на ищците липсва редовна искова молба. Прието е, че претендираното обезщетение за отделните отклоняващи се от договорните клаузи работи е самостоятелен иск, който следва да бъде индивидуализиран като вид, обем несвършена/некачествена/ работа и цена. Прието е, че липсва такова уточнение, поради което е невъзможна проверка на допустимостта и правилността на съдебното решение в тази част. При тези съображения съдът е приел, че тези искови претенции са недопустими, съответно недопустимо е решението в осъдителната му част. С въззивното решение е обезсилено решението на Софийски градски съд в уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.265 ЗЗД, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД и производството по делото в тази част е прекратено.
По предявените искове за присъждане на обезщетения за пропуснати ползи:
Въззивният съд е приел, че исковете са недоказан. Прието е, че не е доказана вероятността съответните обекти да бъдат отдадени под наем за процесния период от време, съответно е недоказан периода, през който тези вреди биха могли да бъдат търпени. Съдът е взел предвид ТР № 3/2012 г. по т.дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че при претенция за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект следва да съществува сигурност за увеличаване имуществото на кредитора и тази сигурност не се предполага. Прието е, че ищците, които претендират обезщетение за пропуснати ползи за период, предхождащ въвеждането на имота в експлоатация следва да докажат наличието на преддоговорни или договорни отношения относно изгражданите обекти. С оглед на това е прието, че претенцията е недоказана.
Съдът е приел, че съобразно сключения договор, обективиран в нот.акт № 51/95 г. ответниците по иска П. Г. и Ц. Ц. поели задължението да изградят сградата, в която се намират процесните обекти, за които ищците си запазили правото на строеж в напълно завършен вид в срок от 24 месеца от датата на даване на строителна линия, при условията за строителство, уточнени в сключения между страните предварителен договор от 31.05.95 г. Прието е, че същата клауза съществува в цитирания предварителен договор. С оглед на това съдът е направил извода, че началният момент, от който 24 месечният срок за изпълнение на задължението на строителя за изграждане на сградата, респективно процесните обекти започва да тече от момент, който не е установен от доказателствата по делото. Прието е, че тежестта на доказване е на ищците да установят началния момент, от който започва да тече двугодишния срок за изпълнение, за да се установи крайният срок, предпоставящ изискуемост на изпълнението. Прието е, че по делото не е представено разрешението за строителство, че за същото има само твърдения на ищците. С оглед на това съдът е приел, че тези искове са недоказани, съответно е отменил първоинстанционното решение и ги е отхвърлил.
Въззивното решение е влязло в сила в уважената част на иска за присъждане на сумата 500 лв., представляваща стойност на изплатен наем от ищците за ползвано оборотно жилище, както и в уважената част на иска за присъждане на неустойка по чл. 92 ЗЗД на осн.чл.8 от сключения договор между страните от 31.05.1995 г. в размер на сумата 100 лв., заедно със законната лихва, считано от 24.07.2000 г. до изплащане на сумата.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия и втори въпрос от изложението на жалбоподателите. По тези въпроси няма съдебна практика, поради което касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия правен въпрос, който съдът уточни както следва – нередовна ли е искова молба за присъждане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект, в която не са изброени отделните строителни работи и техните цени, когато може да се приложи правилото на чл.130 ГПК/отм./, сега чл.162 ГПК. Поставеният въпрос касае правилността на обжалваното решение в частта по предявения иск с пр.осн.чл. 265, вр. чл.79,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на сумата 44 000 лв. и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Този въпрос не подлежи на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК, а само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение в частта по предявените искове за присъждане на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от забавено изпълнение на задължения от ответниците по иска за изграждане на процесните обекти апартамент 9а, апартамент 4а и магазин-бистро, находящи се в сграда с административен адрес [населено място], [улица]. С т.р. № 3/2012 г. по т.дело № 3/2012 г.на ОСГТК на ВКС е прието, че неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него правомощията – владение, ползване и разпореждане. Прието е, че невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице, когато в резултат на забавата кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използване на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия. Прието е, че на осн.чл.154, ал.1 ГПК страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават исканията и възраженията си. Прието е, че кредиторът възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем за получаване на доходи, чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него, че относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти. Според становището, отразено в решението на обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Прието е, че това са ползите, чието пропускане с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец страните са могли и са били длъжни да предположат и което е причинено от неизпълнението. Прието е също, че на доказване подлежат фактите, относими към основанието на претенцията – пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, че на доказване от кредитора подлежи и размерът на пропуснатата полза. Въззивното решение в частта по предявеният иск за присъждане на обезщетение под формата на пропуснати ползи, последица от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект е съобразено с цитираната практика на ВКС. Решаващите изводи на съда са, че ищците не са доказали възможността за сигурно увеличаване на имуществото им, което да е в причинна връзка с неизпълнение задълженията на ответниците по сключения договор за изграждане на процесните обекти, съответно че не е доказан началния момент на 24 месечният срок за изпълнение задълженията на ответниците и за периода от време за който се твърди от жалбоподателите наличието на пропуснати ползи.
Така както е формулиран въпросът не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи. Следователно въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се разглежда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 912/07.05.2013 г. по гр.дело № 3866/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 09.03.2011 г. по гр.дело № 970/2000 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът е осъдил солидарно Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на М. Ц. В. и Д. М. В. на осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД обезщетения за пропуснати ползи в общ размер 27 350 лв. и вместо това са отхвърлени като недоказани исковете с пр. осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД, вр.чл. 82 ЗЗД, предявени от М. Ц. В. и Д. М. В. срещу Ц. М. Ц. и П. К. Г. за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи както следва – среднопазарна наемна цена за периода 21.09.1997 г. до 24.07.2000 г. в размер на 14371 лв. за апартамент 9а, 7 943 лв. среднопазарна наемна цена за периода 21.09.97 г. до 24.07.2000 г. за магазин-бистро и 4 346 лв. среднопазарна наемна цена за периода 21.09.97 г. до 15.03.00 г. за апартамент 4а, всички обекти находящи се в сграда с административен адрес [населено място] [улица].
Допуска касационно обжалване на решение № 912/07.05.2013 г. по гр.дело № 3866/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение от 09.03.2011 г. по гр.дело № 970/2000 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът е осъдил солидарно Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на М. Ц. В. и Д. М. В. на осн.чл.79 ЗЗД обезщетения за недовършени строително монтажни работи, уговорени като престация по договор, материализиран в нот.акт № 51/1995 г. и предварителен договор от 31.05.1995 г. в общ размер на 44 000 лв. и е прекратено производството по исковете с пр.осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.265 ЗЗД, предявени от М. Ц. В. и Д. М. В. срещу Ц. М. Ц. и П. К. Г. за присъждане на обезщетения за недовършени строително монтажни работи на обща стойност 44 000 лв. за следните обекти – гараж № 1, паркомясто № 5, гараж № 6, магазин № 3/бистро/, апартамент № 4а, апартамент № 7, апартамент № 8, апартамент № 9, апартамент № 10, апартамент № 11 в сграда с административен адрес [населено място] [улица], както и в частта, с която е отменено решение на СГС от 09.03.2011 г. по гр.дело № 970/2000 г. в частта, с която съдът е осъдил Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на М. Ц. В. и Д. М. В. на осн.чл.64 ГПК/отм./ разноски по компенсация в размер на 2 787.20 лв. и в частта, с която е осъдил Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят по сметка на СГС разноски в размер на 500 лв. за представляване по реда на чл.50,ал.2 ГПК/отм./ на ответника Ц. Ц. от адв.Т.М. и са осъдени на осн.чл.64 ГПК/отм./ М. Ц. В. и Д. М. В. да заплатят на П. К. Г. разноски за двете инстанции в размер на 2000 лв., а по сметка на СГС да заплатят разноски за представляване на ответника Ц. Ц. от адв.М. по реда на чл.50,ал.2 ГПК/отм./ в размер на 500 лв.
Указва на жалбоподателите М. Ц. В. и Д. М. В. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС сумата 880 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в указаната част и да представят платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба в посочената част ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване на делото в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: