О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
София, 29.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3731/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],представлявано от изп.директор В.Н. срещу решение № 97 от 05.03.2013 год.на Врачански окръжен съд,постановено по гр.д.№ 34/2013 год.,с което е отменено решение № 213 от 23.11.2012 год.по гр.д.№ 982/2012 год. на Козлодуйски районен съд и са уважени предявените от С. К. М. обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 , т.3 и т.4 КТ,чл.225,ал.1 КТ и чл.221,ал.2 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпроси:обуславя ли неправилната квалификация на извършеното нарушение в заповедта за уволнение неговата незаконност или от значение е излагането на фактическото основание за уволнение.Позовава се на противоречие с константната практика на ВКС обоснована в множество съдебни актове,постановени по реда на чл.290 ГПК.Сочи наличието и на основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК относно критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл.189,ал.1 КТ;относно необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание,с оглед изискванията на чл.195,ал.1 КТ;относно приложението на чл.126,т.2 КТ;относно задължението на съда да извърши съдебен контрол дали са изпълнени изискванията на чл.189,ал.1 КТ от наказващия орган.Позовава се на множество съдебни решения.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение,въззивната инстанция е приела,че работодателят не е изискал сведения от прекия ръководител на служителя за цялостното му поведение на 08.07.2012 год., т.е. дали са настъпили негативни последици от приписвано на М. тежко нарушение на трудовата дисциплина посочено в заповедта за уволнение,при изпълнение на трудовите му задължения, съгласно чл.186, ал.1 от КТ.Констатирал е, че М. не е допуснат до работното му място, за да изпълнява трудовите си задължения по длъжностна характеристика ,а трудовото правоотношение не е прекратено на основание чл.187, ал.1, т.2 от КТ-„явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи“, а на основание чл.187, ал.1, т.10 от КТ“ -„неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закони и др. нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред в КТД или определени при възникване на трудово правоотношение“.Взел е предвид тежестта на доказване на работодателя и обясненията на работника и е приел,че не е налице неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника на посоченото в заповедта основание -чл. 187 ал.1 т.10 от КТ. И тъй като работодателят не е представил доказателства ,че на 08.07.2012 год.работникът не изпълнява трудовите си задължения, съдът е прие,че е неоправдано същият да му наложи най- тежкото дисциплинарно наказание за нарушаване на трудовата дисциплина,тъй като ,ако работодателят бе преценил цялостното му поведение за 23 г.добросъвестно изпълнение на трудовите задължения за работата му в А. в [населено място] ,освен едно наказание“забележка“ през 2011 год., може би щеше да направи други изводи и наложи по- лекото дисциплинарно наказание.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,защото поставеният правен въпрос е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС – решения ,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК , Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 05.03.2013 год.на Врачански окръжен съд,постановено по гр.д.№ 34/2013 год.
Указва на [фирма],представлявано от изп.директор В.Н. ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 309 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: