О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
София, 22.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3211/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Л.С.-процесуален представител на [фирма],представлявано от К. М. Т. срещу решение № 260 от 02.01.2013 год.на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№ 464/2012 год.,с което е потвърдено решение № 283 от 28.06.2012 год.по гр.д.№ 1330/2010 год. на Видински районен съд,с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] – С. искове за заплащане на сумата от 9 401.62 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от служители на банката в клона в [населено място],през периода от 06.12.2004 г. до 28.12.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, както и за сумата от 4892.20 лева, представляваща компесаторна лихва от деня на увреждането- 06.12.2004г. до подаване на исковата молба в съда- 12.07.2010г., които суми представляват частично предявени искове от сумата от 40 000 лева като неоснователни и недоказани.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по материално-правните въпроси:съществуването на искане за откриване на банкова сметка доказателство ли е за съществуване на договор за разплащателна сметка;писмената форма условие ли е за действителност на договор за разкриване на разплащателна сметка съгласно действащата нормативна уредба към момента на откриване на разплащателната сметка и по – конкретно Наредба № 3/29.09.2005 год./отм./;може ли да се приеме,че съхранение на парични ценности има само при депозитна сметка,но не и при разплащателна сметка.Позовава се на противоречие с константната практика на ВКС – определение № 280/19.04.2012 год. год.по т.д.№ 797/11 год.на ІІ т.о.ВКС и определение № 377/08.06.2011 год. по т.д.№ 266/10 год. на ІІ т.о. ВКС.
Ответната страна [фирма] ,чрез пълномощника си адв.Ст.Л. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска с правно основание чл.49 ЗЗД,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.Касационната жалба е процесуално недопустима срещу решението по иска за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД с цена 4892.20 лева на основание чл.280,ал.2 ГПК и в тази част следва да се остави без разглеждане.
За да потвърди първоинстанционното решение,въззивната инстанция е приела,че ищеца не е доказал, че е оставил на съхранение в банката парични средства и че липсват 40 000 лева, като е приел, че въобще липсват доказателства за оставена на съхранение сума в банката в такъв размер. Липсват доказателства и за това, че ищцата е очаквала от свои съконтрахенти по сключени договори и/или издадени фактури, приходи и то в размер посочен в исковата молба, и че тези й средства липсват. Наличието у ищеца на извлечение за движението по банковата сметка е доказателство, че ищецът е знаел за откритата банкова сметка, т.е. между банката и ищеца са налице договорни отношения по договор за поръчка – аргумент чл.429 от ТЗ /отм. действащ към процесния период/.Налице е нередовно водене на счетоводство от страна на ищеца – няма подадени данъчни декларации за 2004г. и 2006г., а за 2005г. е подадена нулева такава,т.е. пред компетентните данъчни органи ищецът е декларирал, че за 2004, 2005 и 2006г. не е извършвал дейност, т.е. няма постъпления от търговската си дейност След като декларира, че няма дейност, е прието, че не работи и няма приходи от дейността,което от своя страна означава, че не е получавал и суми от контрагенти. Прието е,че ако ищецът имаше липси от банковата сметка, следваше да ги отрази в счетоводството, а и в годишните данъчни отчети – като липси и вземания от финансови институции, като доказателства в тази насока не са представени.С оглед на гореизложеното е прието,че ищцата не е доказала наличието на кумулативните предпоставки на чл. 49 от ЗЗД по отношение на ответната банка, т.е.не е установила в качеството й на едноличен търговец да е възложила някаква работа на ответната банка, вкл. и такава за съхранение на парични средства, не е установила да е настъпила за нея вреда в сочения размер от 40 000 лева, тъй като същата нито е имала надлежно открита банкова сметка през 2010г., по която да е имало сума в такъв размер, нито пък е оставила на съхранение сума в такъв размер.
На първо място основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, на което касатора се е позовал с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, приложените определения не са от кръга на задължителната практика, каквато бе очертана по-горе, и която е релевантна за допускане на касационното обжалване.
На второ място не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая липсва позоваване и прилагане на такъв съдебен акт.
По поставените първи и втори материално-правни въпроси е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК , Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 260 от 02.01.2013 год.на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№ 464/2012 год.
Указва на [фирма],представлявано от К. М. Т. ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 188,03 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу въззивно решение № 260 от 02.01.2013 год.на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№ 464/2012 год.,в частта,с която иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД е отхвърлен.
Определението в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено пред друг тричленен състав.
След влизане в сила на определението в тази част и представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: