О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 19.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4923/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Ц. – С.,чрез пълномощника й адв.И.Ц. срещу определение на Окръжен съд – Варна № 1118/ 11.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 1037/ 2013 г., с което е потвърдено определение № 18073/ 20.12.2012 г. по гр.д.№ 15979/2011 г. на Районен съд – Варна,с което частната жалбоподателка е осъдена да заплати на Р. В. Н. сумата 1000 лв.- адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди , че обжалваното определение е постановено при наличие на всички основания по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с разрешения от въззивния съд обуславящ изхода на спора процесуално правен въпрос относно критериите „фактическа и правна сложност на спора” по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК. Позовава се на определения на ВКС и решения на СГС и ОС – Сливен,а освен това счита,че отговорът на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по жалбата Р. В. Н. в представен писмен отговор посочва, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на определението, както и за неоснователност на касационната жалба.
С определение от 17.10.2013 год.постановено по настоящето дело е спряно производството на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по т.д. № 6/2012 год.на ОСГТК на ВКС по поставения от частния жалбоподател въпрос.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Въззивният съд е приел,че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. не е прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК с оглед на правната и фактическа сложност на предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК и е отчел предвидения минимален размер в чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС съобразно материалния интерес,без прилагане нормата на §2 от допълнителните разпоредби на наредбата,тъй като същата е издадена извън законовата делегация по чл.36 от ЗА.
Не са налице посочените предпоставки за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Поставеният въпрос обуславя въззивното определение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС/определение № 323/3.10.2012 год.І г.о. на ВКС,определение № 254/31.10.2011 год.,І т.о. на ВКС и т.3 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС/,според която фактическата и правна сложност на спора се определя във всеки конкретен случай в зависимост от обема на дейността по установяване на фактите и излагане на правните съображения от процесуалния представител на съответната страна . Фактическата и правна сложност на делото като правно съдържание е различно от процесуалното действие.В настоящия случай частният жалбоподател е смесил двете понятия, като ги е приравнил. Определеното и заплатено адвокатско възнаграждение в установения по делото и посочен по-горе размер не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,тъй като не е договорено в нарушение на чл. 7,ал.2,т.3 /минимално определения размер/ от Наредба № 1 и издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.Така поставения въпрос макар и бланкетно не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът не е непълен, неясен или противоречив, нито има нужда от утвърждаване на практика по него.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.дело № 4923/2013 год.по описа на ІV г.о.ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Окръжен съд – Варна № 1118/ 11.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 1037/ 2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: