О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
гр. София 08.05.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6671 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Х. А. М. А. С., чрез адв. В. К. срещу решение от 11.03.2014 г. по гр.дело № 6903/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено изцяло решение от 19.03.2012 г. по гр.дело № 20565/2011 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от жалбоподателя с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД срещу всеки от ответниците В. П. Д. и И. П. К. за връщане на сумата от по 10 000 лв. от всеки от ответниците, получена на отпаднало основание – въз основа на развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.06.2003 г. и иск с пр.осн.чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 1800 лв. от всеки от ответниците обезщетение за забавено изплащане на главницата за периода 25.11.2009 г. до 16.05.2011 г. След подаване на касационната жалба жалбоподателят е починал на 17.07.2014 г., като производството по делото продължава с участието на наследниците по закон Х. М. Е. А. С. – съпруга, И. Х. А. С. – дъщеря и малолетните дъщери Л. Х. А. С. и М. Х. А. С., чрез майката Х. А. С..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателите необосновано и при неправилна преценка на доказателствата въззивният съд е приел, че не е доказано плащането на цената на имота. Посочват, че в случая купувача по сключения предварителен договор е изплатил сумата от 20000 лв. при сключване на договора, което обстоятелство е установено от събраните по делото доказателства и поради това предявените искове са основателни.
В изложението е поставен въпросът – налице ли е обедняване на купувача, когато е изплатил цената на имота при подписване на предварителния договор, но договора не е обявен от съда за окончателен, налице е влязло в сила решение в тази насока или е необходима и разписка за получаване на сумата от продавача, както и установяване на обстоятелството, че купувача е разполагал с парични средства да изплати имота и е бил в състояние да изпълни договора, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата В. П. Д. и И. П. К. не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийски градски съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД и по предявен иск с пр.осн.чл.86,ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е преценил за правилно решението на Софийски районен съд, споделил е изцяло изложените в мотивите съображения, обосноваващи извод за отхвърляне на предявените искове с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователни и недоказани и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
От фактическа страна съдът е приел за установено с оглед събраните по делото доказателства, че ищецът Х. А. М. А. С., починал в хода на делото и заместен на основание чл. 227 ГПК от наследниците по закон закон Х. М. Е. А. С. – съпруга, И. Х. А. С. – дъщеря и малолетните дъщери Л. Х. А. С. и М. Х. А. С., чрез майката Х. А. С. и наследодателят на ответниците П. Х. К. – починал на 10.09.2007 г. са били обвързани от валидно сключен на 11.06.2003 г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. Прието е, че авторство по отношение на продавача К. е потвърдено с експертно заключение на изслушана от първоинстанционния съд съдебно- графическа експертиза. Прието е, че окончателен договор не е сключен в определения от страните срок – до 30.09.2003 г.
Въззивният съд е приел, че купувача Х. А. С. е предявил иск по чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, който е отхвърлен като неоснователен с влязло в сила на 3.08.2009 г. решение, постановено по гр.д.№ 2885/2005 г. на Софийски районен съд. С постановеното решение е прието, че не са налице доказателства, прехвърлителят да е собственик на имота.
Прието е, че с оглед постановеното решение, за ищеца е възникнало основание да иска връщане на дадената по договора, според твърденията в исковата молба, парична престация, представляваща цена на продаваемия имот, в размер на 20 000 лв. Посочил е, че за тези обстоятелства ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, каквото според съда по делото не е проведено.
Съдът е извършил граматическо, логическо и сравнително тълкуване на включените в процесния предварителен договор клаузи относно плащането на уговорената между страните продажна цена и е направил извода, че сумата 20 000 лв. следвало да бъде заплатена от купувача на продавача при сключване на договора или след това, като изявления в този смисъл в самия договор не се съдържат, нито е била съставена разписка за получаване на сумата от продавача при сключването на договора или в по- късен момент.
Прието е, че според клаузата на чл.1.3 от процесния договор „купувачът заплаща на продавача сумата 20 000 лева в брой при подписване на настоящия договор”, а съгласно чл.4.1. от договора „купувачът се задължава да заплати договорената продажна цена изцяло и в брой в деня на подписване на настоящия договор”. Според въззивния съд в договора е налице неяснота и двусмислие на уговорката за плащане на договорената между страните цена на имота, което налага тълкуване. Направил е извода, че според тълкуването на посочените клаузи от договора волята на страните е била продажната цена на имота да бъде заплатена още в деня на подписване на процесния предварителен договор. Прието е също, че това тълкуване не обосновава извод, че плащането е било реално извършено. Посочил е, че съотношението между използваните в договора изрази “заплаща” – използвано сегашно глаголно време и “се задължава да заплати” в бъдещо глаголно време не позволява приемането на еднозначен извод за извършено от Х. А. С. при сключването на договора плащане. Според въззивния съд в договора липсва клауза с характер на разписка, удостоверяваща извършено от страна на Х. А. С. при подписването му плащане на продажната цена. С оглед на това е направил извода, че от ищеца не е представено пълно доказателство в този смисъл. Прието е също, че твърдяното от ищеца плащане е оспорено от П. К., в проведено на 01.07.2005 г. съдебно заседание по гр.дело № 2885/ 2005 г. на Софийски районен съд, което оспорване, макар има само косвено значение за настоящия съдебен спор и обуславя изводите на съда по основателността на предявения по делото главен иск.
Въззивният съд е приел, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не е установено да е извършено твърдяното от ищеца плащане. Прието е също, че преки доказателства за плащане на процесната сума по делото не са представени, че липсват и косвени доказателства, въз основа на които да се изведе извод, че към 11.06.2003 г. купувачът по предварителния договор Х. А. С. е разполагал със сума в размер на 20 000 лв., която е значителна сума за 2003 г., и че е бил в състояние и съответно е възнамерявал да я вложи за покупката на процесния недвижим имот.
Прието е за неустановено за ищеца да е настъпило обедняване за сметка обогатяването на ответниците – като законни наследници на продавача по процесния предварителен договор, поради което е направен извода, че исковете по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят. Приел е, че следва да се отхвърлят и предявените искове по чл.86 ЗЗС с оглед акцесорния им характер.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове са отхвърлени.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 3 ГПК по въпроса, формулиран в изложението към касационната жалба. Въпросът е поставен хипотетично – т.е. въз основа на факти, каквито не са установени от въззивния съд, поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Въпросът е обоснован и с факта на извършено плащане на цената от купувача по сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, какъвто факт въззивният съд не е приел за установен. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставения правен въпрос в изложението не представлява правен въпрос според установената практика на ВКС. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното въззивно решение, който да е обусловил решаващите му правни изводи само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка в чл.280,ал.1,т. 3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 3 ГПК по въпроса, поставен от жалбоподателя-ищец Х. А. М. А. С., починал след подаване на касационната жалба и заместен от наследниците по закон.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 11.03.2014 г., постановено по гр.дело № 6903/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 87115/15.07.2014 г., подадена от ищеца Х. А. М. А. С. ЕГН [ЕГН], починал на 17.07.2014 г. и заместен от наследниците по закон – Х. М. Е. А. С. ЕГН [ЕГН]– съпруга, И. Х. А. С. ЕГН [ЕГН] – дъщеря и малолетните дъщери Л. Х. А. С. ЕГН [ЕГН] и М. Х. А. С. ЕГН [ЕГН], последните две, чрез законния представител и майка Х. М. Е. А. С., всички чрез адв.В. К., [населено място], [улица], кантора 345.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: