О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1356
гр. София 27.11.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3406 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. П. Г., чрез адв. К. К. срещу решение № 84/07.03.2013 г. по в.гр.дело № 115/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 133/13.11.2012 г. по гр.дело № 455/2012 г. на Свищовския районен съд в частта, с която уволнението на жалбоподателя, обективирано в заповед № 357/03.05.2012 г. на Ректора на С. а. „Д.А.Ц.” [населено място] е признато за незаконно, отменена е посочената заповед като незаконосъобразна и е възстановен жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност и в частта на разноските и вместо отменената част са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу СА”Д.А.Ц.” [населено място] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на жалбоподателя, извършено със заповед № 357/03.05.2012 г. на осн.чл.325,ал.1,т.2 КТ, с пр. осн.чл. 344,ал.1,т.2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” към СА”Д.А.Ц.” [населено място], като неоснователни. Обжалвано е въззивното решение и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с която е отхвърлен предявеният иск с пр. осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ и е оставен без разглеждане предявения евентуален иск с пр.осн.чл.225, ал.3 КТ.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите, които съдът конкретизира и уточни както следва: 1. писмената молба на незаконно уволненият служител до работодателя, с която той изразява ясно и недвусмислено желанието си да започне работа е напълно достатъчна ли е, за да се счете, че той се е явил, за да я заеме, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 245/28.06.2010 г. по гр.дело № 1048/2009 г. на ВКС IV г.о., решение № 913/26.11.2009 г. по гр.дело № 4080/2008 г. на ВКС IV г.о., 2. какво поведение на работник или служител, възстановен на предишната му работа от съда обхваща определеното според чл.345,ал.1 КТ, съответно в чл. 325,ал.1,т.2 КТ общо понятие явяване на работа, за да я заеме, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата С. а. „Д.А.Ц.” [населено място], чрез адв. С. П. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не е формулирал ясно и точно правен въпрос, който да е разрешен при наличие на предпоставките, визирани в чл.344,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответниците по жалбата В. А. Й., Л. Д. К., Р. Л. Н. и С. М. С. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ, както и по предявен иск в условията на евентуалност с пр.осн. чл.225,ал.3 КТ.
От фактическа страна е прието, че с влязло в сила решение № 72/14.06.2011г. по гр. д. № 219/2011г. по описа на Районен съд [населено място] е признато за незаконно уволнението на ищеца Г. Г. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” на СА „Д.А. Ц.” [населено място]. Прието е, че по
реда на чл. 345 ал. 1 КТ Г. е бил уведомен от съда, че е възстановен на предишната работа и в двуседмичен срок от получаване на съобщението може да се яви да я заеме. Ищецът Г. получил съобщението на съда на 17.04.2012г. На 27.04.2012г. същият отправил до ръководството на СА „Д.А. Ц.” [населено място] заявление за възстановяване на работа, в което изразил готовността си да бъде възстановен на длъжността „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” и да започне изпълнението на трудовите си функции. Прието е, че заявлението е подписано лично от ищеца, установено и възоснова на заключението на допуснатата по делото съдебно – графическа експертиза. Със заповед № 357/03.05.2012г., на основание чл. 325 ал. 1 т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Г. Г., тъй като същият не се е явил да заеме работата си в срока по чл. 345 ал. 1 КТ. Заповедта е издадена от зам. ректорът проф. д-р К., изпълняващ длъжността „Ректор”, според заповед №418/10.06.2011г. Съдът е приел за безспорно, че към 01.05.2012г. брутното трудово възнаграждение на ищеца в С. а. е 1346,04 лв., а това за септември 2012г. в новата му месторабота – Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите е 793, 65 лв. Установено е, че ищецът не работи по трудово правоотношение.
От правна страна съдът е приел, че трудовото правоотношение на ищеца Г. е било прекратено и с влязло в сила решение № 72/14.06.2011г. по гр. д. № 219/2011г. на Районен съд [населено място] заповедта за прекратяването на трудовия договор е призната за незаконна и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” на СА „Д.А. Ц.” [населено място]. След влизане в сила на съдебното решение районният съд е изпратил до жалбоподателя-ищец съобщение на осн. чл. 345 ал. 1 КТ, че в двуседмичен срок от получаването му може да се яви на работа на заеманата преди уволнението длъжност. Въззивният съд е приел, че ищецът е получил това съобщение на 17.04.2012г. и срока по чл. 345 ал. 1 КТ изтича на 02.05.2012г., в който период ищецът е следвало да се яви на работа, за да я заеме. Според съда това означава, че трябва да се яви лично в С. а. в [населено място] и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност.
Съдът е приел за недоказано обстоятелството, че в двуседмичния срок ищецът се е явил лично, за да заеме предишната си работа. Прието е за безспорно доказано, че Г. е отправил заявление за възстановяване на работа, като същото не е подадено пряко от него, чрез явяването му пред работодателя. Приел е, че процесното заявление е подадено от трето лице в деловодството и според съда депозирането му по този начин не доказва, че ищецът се е явил в С. а. с готовност да започне осъществяване на трудовите си функции. Прието е, че наличието на заявлението декларира намеренията на ищеца за това и представлява писмена кореспонденция между страните, която не е достатъчна, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 345 ал. 1 КТ. Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и съответно не е възприел показанията на свидетеля В.Г. – брат на ищеца с оглед наличието на родствена връзка и заинтересованост от изхода на делото съдът е направил извода, че не е установен факта на личното явяване на ищеца пред работодателя, за да заеме предишната си работа.
Съдът е изложил и съображения, че и при извод за достоверност на показанията на свидетеля В. Г. времето за което установява свидетеля, че ищецът е обиколил рамките на С. а. и начина по който го е правил не индицира готовност на ищеца да се завърне на предишната си работа. Прието е, че еднократността на явяването в предприятието, не следва да се разбира като краткотрайност на присъствието и, че не се свежда до просто физическо присъствие в неговите граници. Съдът е приел, че времетраенето трябва да е достатъчно, съответно поведението на работника трябва да е такова, че да манифестира пред работодателя, съответно негови служители желанието му да се върне на работа. Прието е, че по делото не са изложени твърдения и че не е доказано ищецът да се явил в предприятието, за да заеме предишната си работа, в другите дни от срока по чл. 345 ал. 1 КТ. С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че по делото не е установено явяването на ищеца пред работодателя с готовност да заеме предишната си работа. Прието е за доказано, че на 27.04.2012г. молбата на жалбоподателя-ищец за възстановяване на работа е подадена от трето лице, че ищецът не се е явил в рамките на предприятието, за да възобнови осъществяването на трудовите си задължения. Съдът е направил извода, че писменото уведомяване на работодателя с намерението на работника да изпълнява предишната си работа има само информативно, но не и правно релевантно значение. Такова, според нормата на чл. 345 ал. 1 КТ, има само личното явяване пред работодателя с готовност за изпълнение на предишната си работа. Прието е, че не е доказано физическо явяване на ищеца, в рамките на С. а. с готовност да заеме предишната си работа, в срока по чл. 345 ал. 1 КТ. Според въззивния съд трудовото правоотношение между страните е прекратено без предизвестие от която и да е от тях, считано от 03.05.2012 г. и че този факт е констатиран с процесната заповед, за която е прието, че има констативен характер – установява настъпило прекратяване на трудовото правоотношение.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за законосъобразност на заповедта за прекратяване трудовия договор на ищеца и за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ.
С оглед на законосъобразността на заповед № 357/03.05.2012 г. съдът е приел, че предявеният евентуален иск с пр.осн.чл.225,ал.3 КТ не следва да се разглежда. Прието е, че изводите на съда за неоснователност на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ не води до висящност на спора по този евентуален иск и разглеждането му не е обусловено от изхода на спора по главния иск.
Съдът е приел за неоснователен и иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ, поради неоснователността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, както и на иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение на ищеца.
С обжалваното решение съдът е отменил решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и е постановил друго, с което е отхвърлил тези искове. Решението на Свищовския районен съд по иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ е потвърдено. Решението на районния съд е отменено в частта за разноските с оглед изхода на спора и са присъдени разноски в полза на С.а. „Д.А.Ц.”в размера на 540 лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
В подкрепа на доводите за наличие на това основание са цитирани две решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. С решение № 913/26.11.2009 г. по гр.дело № 4080/2008 г. на ВКС IV г.о. по предявен иск с пр.осн.чл.225,ал.3 КТ съдът се е произнесъл по правни въпроси, различни от поставения от жалбоподателя. Разрешените правни въпроси са – кога е налице незаконно недопускане на работа на възстановен по съдебен ред работник или служител, необходимо ли е същият да се явява ежедневно в предприятието за започване на работа, достатъчно ли е еднократното му явяване, за да заеме длъжността на която е възстановен и какви са проявните форми на недопускане – кога недопускането от страна на работодателя се изразява в бездействие, което пречи да се започне реалното изпълнение на работата.
С решение № 245/28.06.2010 г. по гр.дело № 1048/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК по предявен иск с пр.осн.чл.225,ал.3 КТ съдът също се е произнесъл по правни въпроси, различни от въпроса по п.1-ви от изложението. Правните въпроси, на които е дадено разрешение са – необходимо ли е личното явяване и присъствие на работното място на възстановения от съда работник или служител до неговото допускане до работа, след като е имало представена писмена молба от него в която е заявил желанието и намерението си да се върне на предишната работа, но след около 6-7 дни. Цитираните решения на състави на ВКС, постановени по чл290 ГПК не обуславят наличие на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като правните въпроси са различни от формулирания от жалбоподателят и същите са разрешени по хипотези, различни от настоящата.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 КТ по правния въпрос, формулиран в п. 2-ри от изложението – какво поведение на работник или служител, възстановен на предишната му работа от съда обхваща определеното според чл.345,ал.1 КТ, съответно в чл. 325,ал.1,т.2 КТ общо понятие явяване на работа, за да я заеме. Правният въпрос касае приложението на разпоредби, по които няма съдебна практика, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 84/07.03.2013 г. по в.гр.дело № 115/2013 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 3721/08.04.2013 г., подадена от ищеца Г. П. Г., чрез адв. К. К., [населено място], [улица].
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: